Хелмут Тилике (1908-1986) е виден немски протестантски богослов от XX век. Защитава докторска дисертация през 1934 г. в Ерланген и се включва в дейността на „Изповядващата църква“, поради което е подложен на натиск от нацисткия режим. Критик на Карл Барт заради отричането на естествената антропология, както и на Рудолф Бултман заради „демитологизацията“ на Новия завет. Професор по систематично богословие в Хайделберг (1936–1940), в Тюбинген (1947–1954) и в Хамбург, където основава нов богословски факултет, а от 1960 до 1978 г. е ректор на университета. В Хамбург Тилике става и пастир на главната евангелска църква в града „Св. Михаелис“.