Йоан Дамаскин развива мисълта на Максим и Немезий. И при него волята стои в пряка връзка с разумната природа. Свободната воля е вродена на словесната природа. Но Дамаскин също разграничава между желаенето изобщо и желаенето по определен начин. Първото принадлежи на природата, а второто е начинът, по който ипостаста употребява природната воля чрез своите лични избори. Оттук се разгръща следната последователност: волева нагласа, свободен волеви избор, целенасочен стремеж, употреба и прекратяване на желанието.

През 529 г. вторият събор в Оранж, формиран в радикално августинистки дух и председателстван от епископ Цезарий Арлски, осъжда учението за волята у Йоан Касиан, причислявайки го към тъй наречените полупелагиани. Източните църкви не признават решенията на този събор, а основанията за осъждането не засягат същински учението на Касиан. Настоящият текст проследява една основна линия във византийската богословска традиция: човешката свобода е реална, без да бъде независима от Божията благодат; Божието провидение е всеобхватно, без да се превръща в предопределение на човешките дела; спасението и обожението се мислят като синергия между Божието действие и свободното съдействие на човека.

Наскоро беше присъдена поредната Нобелова награда за мир. Бегъл преглед на списъка с нейните лауреати назад във времето показва, че те почти винаги са политически дейци или обществени фигури, положили големи усилия в постигането на мир, в отстояването на човешките права или в утвърждаването на равноправието в обществото. Но има и изключения: хора, открояващи се с посвещението си да служат на немощните и болните, издигайки човешкия живот като върховна ценност. Такава личност е Алберт Швайцер: лекар, християнски мисионер, философ и музикант.

Първите срещи на младото християнско движение с администрацията на Римската империя като цяло са благоприятни. Тъй като повечето ранни вярващи са от юдейски произход, властите естествено ги смятат за клон на юдаизма – религия, която не само е официално разрешена, но и се ползва със специално позволение да не принася задължителните за другите култове жертви на императора. Като добавим към това и римското гражданство на апостол Павел, не е чудно, че той често намира подкрепа и защита от римските чиновници. С напредъка на християнската мисия сред езичниците обаче положението се променя.

Джоузеф Бътлър пребивава в Бат – градче в Югозападна Англия, известно с минералните си басейни, построени още в римско време. Той не се чувства добре и се надява, че баните в естествените горещи извори ще подобрят състоянието му. Но в случай че терапията се окаже неуспешна, той се е разпоредил спекулативните му и незавършени съчинения да бъдат изгорени. Като епископ в Англиканската църква от 1738 г., Бътлър вече е написал най-известната апологетична книга на своята епоха. Тя е озаглавена „Аналогия на религията, естествена и богооткровена, с устройството и хода на природата“ (Analogy of Religion, Natural and Revealed, to the Constitution and Course of Nature).