Списание ХАРТА

Тома Кемпийски, свещеник, монах и писател

550 години от смъртта му

„Векът на бедствията“: такова име си спечелва европейският XIV век сред съвременниците. Постоянните войни и нови вълни на чумата водят до намаляване на населението. В селските райони върлуват разбойници и често има метежи. Папската власт е разделена между Рим и Авиньон, а църквата като цяло е изпълнена с поквара. Папи, кардинали и епископи се ползват с лошо име в обществото и често живеят в открит грях. Но обикновените хора имат нарастващ глад за благочестив живот и копнеж за близост с Бога.

Йоханес Таулер, проповедникът-мистик

660 години от смъртта му

Не знаем твърде много за Йоханес освен това, че е карал хората да наострят уши. Те са искали да го слушат и с внимание са следели проповедите му, в които той настоявал, че всеки може да се сближи с Бога, стига да пожелае това. Таулер си спечелил такава репутация, че по-късни автори приписвали съчиненията си на него, за да им придадат по-голяма тежест. Протестантски богослови, като се започне от самия Мартин Лутер, често са се изказвали ласкаво за него. Понякога той е причисляван към предвестниците на Реформацията. Всъщност това е твърде спорно от богословска гледна точка.

Рогата на буквализма

Преводите винаги имат последствия. Например, стихът от Изход 34:29б ни предоставя забележителен пример за борбата между формалната и функционалната тенденции в превода на еврейския текст в исторически план. И така, защо Мойсей на Микеланджело изглежда по този начин?

Не защото трябва, а защото можеш

Какъв живот подобава на един член на царска фамилия?

„Правилно ли живях? Правилно ли живея?“ Когато човек е живял определен брой години и започва да си дава сметка, че по-съществената част от живота му навярно е отминала, започва все по-често да си задава тези въпроси. В настоящите времена на Covid пандемия тези въпроси изникват още по-настойчиво, не само за хората в зряла възраст. За християнина перспективата за края е свързана с очакването да чуе думите „Добри и верни слуго…“ (Мат. 25:21,23), а това го кара старателно да издирва в Божието слово ориентири, които да му подскажат има ли основание да се надява на такава похвала.

Астрономът Джон Хершел е погребан до Нютон

150 години от смъртта му

Малкият Джон бил тормозен в училище и затова родителите му решили той да премине към домашно обучение. Джон бил единственото дете на великия астроном Уилям Хершел, откривател на планетата Уран и съставител на Каталога на мъглявини и звездни купове в северното небе. Това му дало възможност още в ранна възраст да се запознае с някои от най-известните учени на своето време. Сетне, като младеж, той изпъкнал сред всички останали таланти в математиката и природните науки. Като студент в Кеймбридж той бил неизменно най-добрият на математическите изпити и на 21-годишна възраст станал най-младият в историята член на Кралското дружество. По-късно той основава и става пръв председател на Кралското астрономическо дружество.