Джоузеф Бътлър пребивава в Бат – градче в Югозападна Англия, известно с минералните си басейни, построени още в римско време. Той не се чувства добре и се надява, че баните в естествените горещи извори ще подобрят състоянието му. Но в случай че терапията се окаже неуспешна, той се е разпоредил спекулативните му и незавършени съчинения да бъдат изгорени. Като епископ в Англиканската църква от 1738 г., Бътлър вече е написал най-известната апологетична книга на своята епоха. Тя е озаглавена „Аналогия на религията, естествена и богооткровена, с устройството и хода на природата“ (Analogy of Religion, Natural and Revealed, to the Constitution and Course of Nature).

Уилфрид е роден през 673 г. в южната част на Англия. От ранна възраст е приет и възпитан в абатството в Ексетър, а по‑късно – и в това в Нурслинг, според правилата на строгия бенедиктински устав. В хода на своето християнско образование Уилфрид се научава на усърдие в молитвата и в учението, на вярност към католическата Църква и на мисионерска ревност при обръщането към Христа на езическите народи, както и на онези, които отново са изпаднали в езичество.

На 2 януари 1873 г. в Алансон, Франция, се ражда деветото дете на Луи и Зели Мартен, което получава името Мари Франсоаз Тереза Мартен. Тя живее кратък и привидно с нищо незабележителен живот и умира съвсем млада – едва на 24‑годишна възраст. Никой не предполага, че след смъртта си ще се превърне в един от най‑почитаните съвременни светци.

Френският мисионер и изследовател Жак Маркет остава в историята като първия европеец, видял и картографирал северната част от течението на река Мисисипи. Роден е през 1637 г. – в епоха на религиозен плам, съчетан с трескаво желание за откриване на нови светове. Едва седемнадесетгодишен, той вече е приет в йезуитския орден „Обществото на Исус“ и копнее да стане мисионер. Мечтата му се сбъдва през есента на 1666 г., когато е изпратен в канадската провинция Квебек.

Ето, дойде още един Великден. И отново беше тази удивителна нощ, този пламък на свещите, нарастващото вълнение, отново бяхме в лъчезарната радост на тази служба ... Но ето, тази нощ отмина, празникът свърши и от светлината се връщаме в света, слизаме на земята, влизаме отново в нашето реално, ежедневно, трезво ежедневие. И какво? Всичко е както преди, нищо не се е променило и сякаш нищо, абсолютно нищо на земята няма и най-малката връзка с това, което се пееше в църквата: „Нека празнува целият свят възкресението Христово, в него се утвърждава!“