Карл Ранер (1904–1984) е католически свещеник и богослов, смятан за един от най-влиятелните католически богослови на XX век. Работата му е повлияла Втория ватикански събор (1962–1965) и е ключова за развитието на съвременния католицизъм.

Карл Ранер е роден през 1904 г. във Фрайбург, като четвъртото дете в многодетно семейство. След гимназията постъпва в Йезуитския орден. През 1932 г. е ръкоположен за свещеник. Следвайки вече изградените си интереси към философията на Тома Аквински, католическата схоластична философия и съвременната германска философия, след завършването на специализираното обучение на Йезуитския орден, Ранер продължава заниманията си в тези области с докторската си дисертация, а по-късно като преподавател в Университета на Инсбрук в Австрия (1937), Пастирския институт във Виена (1939–1949) и отново в Инсбрук. Важен момент в биографията му е назначаването му от папа Йоан XIII през 1962 г. за peritus (специализиран съветник) на Втория ватикански събор, където има широки възможности да споделя богословските си разбирания с участниците в събора. Впоследствие е избран за един от седемте богослови, които да оформят в догматичен план учението на Църквата, изразено на събора. Приносът на Ранер може да се свърже с отвореността на събора към други религиозни традиции.

По-късно Ранер преподава в Университета на Мюнхен, Университета на Мюнстер и отново в Университета на Инсбрук, където продължава също така и пастирското си служение. Като автор оставя огромено по обем и значение наследство от богословски трудове, статии и есета.