Преди четвърт век, на 9 септември 1990 г., руският православен свещеник Александър Мен напуска дома си, както обикновено, рано сутрин и се запътва към гарата. Денят се очертава да бъде натоварен; очакват го няколко кръщения и погребения. Но други ще трябва да поемат неговите задължения – отец Мен става жертва на жестоко убийство. Неизвестен нападател се нахвърля върху него в гръб и му нанася удар по главата с брадва, традиционното руско оръжие за отмъщение. Окървавен, Александър Мен успява да се довлече до вратичката пред своя дом, където издъхва.

Джордж Уошбърн (1833–1915) е американски протестантски служител и мисионер, посветил десетилетия от живота си на служение сред българите. В продължение на четвърт век е ректор на известния Робърт колеж в Цариград, чиито възпитаници са плеяда български политически и обществени дейци. Изиграва ключова роля при дипломатическата подготовка и международната защита на Съединението. Предлагаме на читателите малък откъс от книгата му „Петдесет години в Константинопол. Спомени от Робърт колеж“.

За съжаление са много свидетелствата, че българският народ не се води от идеала „Съединението прави силата“. Изглежда, че народната поговорка „Всяка коза – на свой крак“ отразява далеч по-точно обществените ни дела. Слава Богу, в нашата история има поне едно голямо изключение: Съединението между Княжество България и Източна Румелия. Едно автентично българско дело, с което можем и трябва да се гордеем. Един същински подвиг на малкия ни народ, дръзнал да се опълчи срещу мощта на руския император и срещу неодобрението на почти всички световни сили. Една дата, която напълно заслужава да бъде истинският национален празник на България. Тъкмо защото носи спомена за извисяване над типично българското.

Вчера. Вървя по улицата… горещо и тихо. От горещината и белотата във въздуха фасадите на крайуличните сгради са изкривени. Връщам се от мястото, за където бях тръгнала. Отивам и се връщам. Връщам се вкъщи и после пак излизам, и пак отивам, и пак се връщам и… череп с крилца от двете страни, нарисуван прецизно. На точки. Бели точки и бели ефирни крилца. Точно срещу мен. А по-нагоре, извън дизайнерската визия с черепа – увехнало лице. Лице без възраст, състарено, измито. Може би е майка, а може би е баба? Лице неразличимо, уморено и прозрачно, а черепът е много ярък, весел и красив.

Две събития в разстояние само на три дена през миналата седмица преминаха къде по-незабележимо, къде на върха на медийното кресчендо поради напрегнатото до болка обществено съзнание в България. На 17 юни 2015г. 9 невинни човека са били застреляни от въоръжен нападател в малко градче в САЩ, а на 20 юни 4 въоръжени нападатели пребиха баща и двамата му сина в София, докато пътували в автобуса на път за дома.