На 4 март 1850 г. един осемнадесетгодишен американски ученик посвещава живота си на Исус Христос. Кръстен в ледените води на река Шагрен от „Учениците на Христа“, той гледа съвсем сериозно на своята нова вяра и веднага започва да говори за нея на други хора. Неговият слънчев характер отваря много възможности за християнско свидетелство. Така проповядването става негово ново поприще, редом с професията му на учител и уменията му на дърводелец. В първата си проповед, която ни е известна (от 1853 г.), младият християнин сравнява кариерата на Наполеон Бонапарт с житейския път на един още по-велик завоевател, Исус Христос. В друга ранна проповед той сравнява материалната и духовната сфери със следните думи: „Хората се поддават на материализма. Къщи, земи и земни блага привличат вниманието им и подобно на мираж ги примамват към смъртта. Християнството, напротив, оставя на смъртта само природното ни тяло, докато сочи на духа едно жилище в небесата, което не е изградено с ръце и е вечно.“

Мери Уеб е едва на пет години, когато я сполетява беда. Парализирана е от „страшна болест“ (по собствените ѝ думи) и лекарите са сигурни, че няма да оживее. В крайна сметка момичето оцелява, но повече не е способно да движи краката си. От този момент насетне, до края на живота ѝ, ще трябва да я носят на ръце или да се примъква с усилие, седнала на своята инвалидна количка, облицована със зелено сукно. Това обаче няма да ѝ попречи да вдъхнови появата на нови мисионерски сдружения и даде тласък на сътрудничеството между общо 200 новоосновани организации.

На 6 септември 1620 година се отваря нова страница в американската история. След няколко безуспешни опити да отплава от английските брегове, корабът Мейфлауър („Майско цвете“) оставя зад себе си караката от същия тип Спийдуел, вдига котва от пристанището Плимут и се отправя към Новия свят. На борда се намират 102 пътника (73 мъже и 29 жени) и 30 души екипаж. По съвременните стандарти, корабът е бил малко по-голям от яхта за излети. С дължина малко над 27 метра и с ширина 8 метра, той по нищо не приличал на плавателен съд, който ще промени световната история.

„Ще си свалите шапката, защото вие сте просто син на адмирал Пен“, подсмихва се иронично кметът на Лондон. Пред него в съдебната зала са изправени квакерите Уилям Пен и Уилям Мийд, арестувани на 14 август 1670 г., понеже са дръзнали да проповядват на улицата. Според постановление на английския парламент, озаглавено „Наредба за предотвратяване и разпускане на бунтарски религиозни събрания“, всеки организатор на религиозни прояви – с изключение на официалните богослужения на Англиканската църква – подлежи на глоба. Но на двамата квакери е повдигнато и по-сериозно обвинение: „подбудителство към метеж“. Макар и заплашен от бичуване, Пен отказва да свали шапката си.