Забележителна особеност в нощта на Великден е, че в църквите се появяват хора, които почти никога не ходят там. Привлича ги нещо мистериозно, неосъзнато и неразбираемо. Какво се крие всъщност зад това привличане? Има хора, които не се смятат за християни, но на Великден се грижат да имат у дома поне шарени яйца и великденски сладкиши​​​​​​​. Тъй като ние с вас сме разумни, цивилизовани хора, би било добре да разберем защо е така. Какво общо има всичко това с християнската традиция? Или може би това са просто останки от езичеството?

О, блажена нощ, ти единствена заслужи да узнаеш времето и часа, в който Христос излезе жив от ада. Писано е, че тази нощ ще засияе като ден и ще стане източник на светлина за твоята радост. Светата тайна на тази нощ побеждава злото, измива вината и възвръща невинността на грешниците и радостта на скърбящите. Тя разсейва омразата, огъва твърдостта на силните и насърчава хармонията и мира. О, наистина славна нощ, ти свързваш земята с небесата, а мъжете и жените - с техния Създател!

Ние не се покланяме на празния гроб, а на възкръсналия Христос! Погледът ни не е насочен към мълчаливия надгробен камък, а към скинията, която пази Живия в Евхаристията. Наистина, въплъщението на Господа има всички характеристики, типични за човешкото раждане, но приликите са съпроводени с разлика в природата:

Днес нашият Господ Исус Христос е на Кръста и ние празнуваме, за да знаеш как Кръстът е повод за радост и духовно тържество. Преди кръстът е означавал презрение, но днес Кръстът е почитан; преди е бил символ на осъждане, но днес е надежда за спасение. Той наистина се е превърнал в източник на безброй благословии; освободил ни е от заблудите, просветлил е седящите в мрака, помирил ни е с Бога, превърнал ни е от врагове на Бога в Негови приятели и направил близки тези, които бяха далеч.

Смирението насърчава смирение, образецът поражда подражатели, а свидетелството подтиква към служение. „Всеки, който вярва в Мен, ще върши делата, които Аз върша. Ще върши дори по-големи от тях.“ (Йоан 14:12): това е обещанието на Христос към Неговите ученици и към всички, които Го следват. Потресаващо е да си мислим, че можем да направим нещо, дори само равно на онова, което Той е извършил, а да си мислим, че можем да направим по-велики неща е невъобразимо! И все пак, именно това е обещано от Онзи, който е Свидетелят par excellence, а историята на Църквата по целия свят непоколебимо ни разказва за изпълнението на това обещание.