На 6 септември 1620 година се отваря нова страница в американската история. След няколко безуспешни опити да отплава от английските брегове, корабът Мейфлауър („Майско цвете“) оставя зад себе си караката от същия тип Спийдуел, вдига котва от пристанището Плимут и се отправя към Новия свят. На борда се намират 102 пътника (73 мъже и 29 жени) и 30 души екипаж. По съвременните стандарти, корабът е бил малко по-голям от яхта за излети. С дължина малко над 27 метра и с ширина 8 метра, той по нищо не приличал на плавателен съд, който ще промени световната история.

Някои хора не могат да оценят значимостта на собствените си дела. Такъв е бил и холандецът Хуго Гроций. На смъртния си одър той оплаква безполезността на всичко, което е извършил. Гроций умира преди 375 години, на 28 август 1645 г., с убеждението, че животът му е бил един провал.

Настоящото писание беше в първоначалния си вид съчинено в отговор на статия с автор богослова Георги Тодоров, очерняща журналиста Горан Благоев и публикувана в „Труд“ (вж. „БНТ и свободата на злословието“). Моят отговор не се удостои да бъде публикуван там. Явно в политиката на „Труд“ хвърлянето на кал пасва по-добре, отколкото хвърлянето на светлина по даден въпрос. Впрочем щом четете тези (вече силно преработени) редове, значи съм открил начин да стигна до вас.