Списание ХАРТА

Тържественото обратно броене

Публичните празненства по Нова година не престават да ме поразяват със своята пищност. Искрят фойерверки, тътнат гърмежи, проблясват светлини във всички цветове на дъгата, лее се музика на високи децибели, купуват се тонове храна и алкохол. Такова разхищение на средства и необуздано веселие биха прилягали само на честването на нещо изключително радостно, надминаващо всеки друг повод за тържество. Кулминацията на празника настъпва с обратното броене на последните секунди на изминаващата година. То трябва да засили усещането за сакралност на момента – сякаш след последното „тик-так“ на годината светът вече няма да е същият и ние ще сме встъпили в една по-щастлива реалност.

Рождествено слово

„Отрокът млад – предвечен Бог!“ С това ликуващо разпознаване на Младенеца, родил се във Витлеемската пещера, завършва едно от главните песнопения, създадено през VI век от знаменития византийски автор Роман Сладкопевец. Дете – Бог, Бог – дете… Защо даже при хладките спрямо вярата хора, та даже и при невярващите, сърцето не престава да трепва радостно, когато в тези рождествени дни съзерцават единствената по рода си, с нищо несравнима гледка: младата Майка с Младенеца на ръце, а около тях – влъхвите от Изтока, пастирите от нощното поле, животни, небе, звезди?

Поезия и християнски търсения

В поредицата „Образ, звук и слово“ предлагаме две стихотворения, свързани с Рождествените празници. Творбите принадлежат на две съвременни поетеси с различни християнски търсения: Здравка Шейретова и Ваня Вълкова.

Мартин Лойд-Джоунс: проповедник и автор на духовна литература

120 години от раждането на бележития британски проповедник

Кардиф е морско пристанище и столица на Уелс – красят го множество исторически сгради, а на хълм над него се извисява старинен замък. Към началото на XIX век това е незначително градче с население под 2000 жители, но към края на столетието в него живеят вече стотици хиляди. Към бума на раждаемостта в Кардиф по онова време допринася и появата на бял свят на Мартин Лойд-Джоунс на 20 декември 1899 година.

Микеланджело представя незавършените си стенописи в Сикстинската капела

510 години от завършването на централния свод

Всички в Рим тръпнели в очакване. В продължение на много месеци знаменитият скулптор Микеланджело Буонароти изографисвал тавана на Сикстинската капела, скрит за очите на публиката. Той бил получил от папата свобода при избора на теми, при все че първоначалната поръчка била да нарисува дванадесетте апостоли. Любопитството на малки и големи се разпалило. Какво е сътворил прочутият тосканец1? За неговите статуи говорела цяла Италия.