Списание ХАРТА

Месроп Маштоц, създател на арменската писменост

1580 години от смъртта му

Просветителят и мисионерът Месроп Маштоц, живял през IV-V век, заслужено попада във вечната класация на най-великите личности в арменската история. По думите на един историк: „На Месроп ние дължим запазването на езика и литературата на Армения; без неговото дело арменският народ би бил асимилиран от персите или сирийците и би изчезнал, както се е случило с толкова много племена в Близкия Изток.“ Но важността на фигурата на Месроп надхвърля тясно националните рамки. Благодарение на създадената от него азбука и на основаните от него училища, са съхранени множество стари библейски ръкописи и съчинения на ранноцърковни писатели, които иначе биха били загубени за целия християнски свят. Паметта на Месроп се почита в православния църковен календар на на 19 февруари.

Многостранната личност на Неофит Рилски

140 години от смъртта му

Два ключови периода на духовен подем в нашата история се олицетворяват от християнски дейци с прозвището „Рилски“. В християнизиращите се български земи през X век се прочува името на монаха-чудодеец Йоан, основател на Рилския манастир. Почти едно хилядолетие по-късно същият манастир ще стане обител на друг монах, Неофит, дал огромен принос за развитието на модерното българско училище, за установяването на книжовна норма на новобългарския език и за превода на Библията на него. Историкът Константин Иречек го нарича „патриарх на българските учители и книжовници“.

Милостта се роди...

Треската за удоволствие по това време на годината, цветята, окичени по витрините, огромните количества храна, натрупани за угощението в една единствена нощ, свидетелстват за свят, изгубил паметта си, който сега отстъпва пред някакъв неясен спомен и извършва действия, чийто дълбок смисъл му убягва.  Той знае смътно, че се е случило някакво щастливо събитие, че „една необятна надежда преброди земята”, но каква надежда? Ако попитате наслуки някои от хората, които вечерят, или спрете минувачите по булевардите, за да им поискате обяснение за тази надежда и за да се опитат да обосноват пред вас тази своя радост, ще се сблъскате с подигравателни усмивки, с повдигане на рамене... Всичко това са стари истории, на които, разбира се, никой не вярва вече...

Петицията за корените и клоните

380 години от внасянето на документа в английския парламент

Коя е най-добрата форма на църковно управление? Дали да има йерархична система от управляващи епископи или всяка местна църква да бъде независима? Или пък църковната политика и линия трябва да се утвърждават от събори или съвещателни органи (синоди)? По тези въпроси в Англия през XVII век се разгарят ожесточени дебати. Така на 11 декември 1640 г. граждани на Лондон внасят в парламента петиция, подкрепена с 15 000 подписа. Тя влиза в историята под името „Петиция за корените и клоните“, тъй като призовава за отмахване на всякаква църковна йерархия, с всичките нейни „зависимости, корени и клони“. В оригиналния си вид е написана от изтъкнатия съдия и политик сър Оливър Синджън, а пред законодателите е представена от двама видни бъдещи дейци на войната между краля и парламента: Хенри Вейн Младши и генерал Оливър Кромуел.

Църковният деец Джеймс Гарфийлд е избран за президент на САЩ

140 години от избирането му

На 4 март 1850 г. един осемнадесетгодишен американски ученик посвещава живота си на Исус Христос. Кръстен в ледените води на река Шагрен от „Учениците на Христа“, той гледа съвсем сериозно на своята нова вяра и веднага започва да говори за нея на други хора. Неговият слънчев характер отваря много възможности за християнско свидетелство. Така проповядването става негово ново поприще, редом с професията му на учител и уменията му на дърводелец. В първата си проповед, която ни е известна (от 1853 г.), младият християнин сравнява кариерата на Наполеон Бонапарт с житейския път на един още по-велик завоевател, Исус Христос. В друга ранна проповед той сравнява материалната и духовната сфери със следните думи: „Хората се поддават на материализма. Къщи, земи и земни блага привличат вниманието им и подобно на мираж ги примамват към смъртта. Християнството, напротив, оставя на смъртта само природното ни тяло, докато сочи на духа едно жилище в небесата, което не е изградено с ръце и е вечно.“