Вярващите в Рим са в тържествено очакване. При няколко последователни гонения много техни братя били избити. „Свидетели“ (гр. martyros) – така били наречени мъчениците за Христа. Впоследствие думата martyr ще придобие в някои западни езици тъкмо смисъла на „мъченик“. И ето че тленните останки на двама такива свидетели, починали в изгнание заради своята вяра, предстои да бъдат върнати в града и погребани на 13 август 236 г., преди 1780 години.

Делото на св. Климент Охридски е своеобразен венец на епохалната мисия на св. братя Кирил и Методий, апостолите на славянските народи. Той е един от петте им верни ученици, заедно с Наум, Горазд, Ангеларий и Сава – всичките „равни на апостолите по своята начетеност и зрялост…“ (според свидетелството на един съвременник). Все пак Климент изпъква в групата, като първият между равни. С пълно основание той е смятан за първия славянски писател. Ерудицията му е била изключителна – изпод перото му излизат над 50 произведения: църковни песнопения, преводи на псалми, нравоучителни съчинения и богослужебни книги. Голяма част от славянската литургия се основава на негови творби.

На 11 юли тази година издателство „Омофор“ и „Център за изследване на патристичното и византийското духовно наследство“ представиха книгата на проф. Георгиос Мандзаридис, „Паламика“. Събитието се проведе в Нова конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски“. Участници в представянето бяха преводачът на книгата доц. д-р Светослав Риболов, нейният редактор доц. д-р Мариян Стоядинов, проф. дфн Калин Янакиев и проф. д-р Иван Христов. В „Паламика“ са засегнати основни теми от богомислието на св. Григорий Палама като дискурса за нетварните божествени енергии, отношението между понятията „Бог“ и „история“, православната духовност и богословие, подражанието на Христа и обожението на човека.

Основната движеща сила в живота на Джордж Уайтфийлд (1714–1770) е да намери спасение на душата си. Още от ранни младини, като студент в оксфордския колеж „Пемброук“, той се присъединява към кръг от съмишленици, наречен „Свят клуб“. Част от него са и братята Джон и Чарлз Уесли. Уайтфийлд скоро изпъква сред групата с ревността си за Христос и с добрите си дела. Посещава често затворници. В продължение на дълги часове изучава християнски произведения. Отдава се на пост, докато разсипва здравето си. Моли се на колене в студа, край плета на своята къща. Но въпреки тежката и упорита работа в стремеж да бъде угоден на Бога, душата му оставала незадоволена.

В много отношения животът на Йероним от Прага (1379–1416) прилича на този на неговия духовен учител и приятел Ян Хус. Последният приема възторжено писанията на Джон Уиклиф. Един век преди Лутер, в Бохемия (днешна Чехия) започват да се разпространяват и проповядват реформаторски идеи. Младият Йероним също стига до убеждението, че Уиклиф проповядва истината. След като завършва университета в родния си град, през 1402 г. той заминава за Англия по предложение на Хус. Посещава Оксфорд, където се е учил и Уиклиф, и се сдобива с преписи на негови съчинения. През следващите няколко години разгръща голяма дейност, като преподава в Париж, Хайделберг и Кьолн, но неизменно бива обвиняван в ерес и трябва да се връща в Бохемия, за да се спаси от преследване.