Месия

В старозаветен контекст ритуалът на помазване с миро е свързан с посвещаване на човек в служба на Бога и се е извършвал спрямо първосвещеници и царе. След Вавилонския плен очакваният Божий помазаник (Месия) се възприема като царствена личност, която ще възстанови връзката на Божия народ с Бога. В новозаветен контекст и в християнската традиция тази титла се отнася изключително за Исус от Назарет.

"Месия" означава „помазан" и произхожда от глагола „mashakh" (помазвам, мажа). В тази форма („messias") се употребява само на две места в Библията: Йоан 1:41 и Йоан 4:25. Понятието навлиза във всички преводни езици с оригиналния разговорен вариант на гръцката дума „Христос“, чието разпространение е несравнимо по-голямо, тъй като се употребява по отношение на Исус от Назарет. Еврейският вариант „mashiakh“ се образува по модел на пасивно прилагателно, а арамейският „meshikha“ си е чисто страдателно причастие1. Тъкмо от него2 е изведена гръцката новозаветна транскрипция „messias“3. Употребена самостоятелно, думата се превръща в съществително ("помазаник").

В мазоретския текст на Стария завет се употребява само „mashiakh“ (39 пъти), което с две незначителни изключения се превежда в Септуагинта като „Христос“.

Актът на помазване с благовонно миро4 е постановен в Стария завет за освещаване на свещенослужител (Лев. 4:3; 6:22), владетел (I Цар. 24:10; II Цар. 19:21; 23:1; Плач 4:20), а в по-редки случаи и на пророк (III Цар. 19:16) при започване на неговото служение/управление: „С тези одежди да облечеш брата си Аарона и синовете му с него, и да ги помажеш, за да ги посветиш и да ги осветиш, за да Ми свещенодействат.“ (Изход 28:41)

Помазанието е знак за божествен избор и за принадлежност към особен кръг Божии слуги. Те са свети и неприкосновени (I Лет. 16:22). За пръв път се среща в Левит 4:3, където се говори за „помазаният свещеник“, а за последен в Авакум 3:13 („своя помазаник“). Старозаветното помазване с миро е предобраз на новозаветното тайнство на кръщение в Светия Дух, независимо от доктриналните спорове за външното проявление на последното.

„Месия“ придобива значението на очакван Божий избраник най-вече след пророческите заявления в Давидовите псалми и книгата на пр. Данаил.

Понякога в Стария завет хора са наричани „Месии“ без конкретна препратка към физическия акт на помазване, стига животът им да изпълнява особена Божия заръка. Такива фигури са, например, цар Давид или персийският цар Кир II Велики. В чист вид понятието „Месия“ не се среща никъде в Стария завет – то е само атрибут или част от съчетанието „помазаник на ГОСПОДА“. Най-ранната му употреба е в песента на Ана (I Царе 2:10), в съчетанието "цар-помазаник". В Пс. 2:2 намираме ранна препратка към есхатологичния цар. Подобен е случаят и в Дан. 9:26. Макар че по-нататък есхатологичният цар не винаги се обвързва контекстуално с „помазаник“, връзката остава и се подразбира. След Данаил тази синонимика е напълно развита: най-велик цар <-> помазан(ик) <-> избран(ик) <-> човешки син.

Пророчеството чрез Натан във II Цар. 7:12-16 обещава Царство, което ще бъде утвърдено до века. И понеже това явно не се сбъдва при Соломон, въпреки голямата му слава, както и в последвалите времена на отстъпления, разцепления, погроми и разрушения на царства, изпълнението относно потомъка на Давид постепенно започва да се разбира в есхатологичен смисъл5 – в това месианско Царство ще бъдат преобразени не само верните израилтяни, но и самата земя.

Междузаветната (неканонична и апокрифна) литература отразява очакването и вярата на еврейския народ в бъдещия цар. В Псалми Соломонови, 17 глава, се отправя молитва към Бога за изпълнение на древните пророчества за цар от Давидовия род, който ще покори езическите народи и ще освободи Йерусалим, ще събере племената на Израил и ще царува вечно. Освен политическите въжделения тук личи и религиозна нотка – царят ще бъде надарен със свръхестествена сила.

Кумранската (есейска) община живее в очакване на двама помазаници: първосвещеник от Аароновия род и самия помазан цар (4Q, Patriarchs).

Първата книга на Енох показва най-силно развитие на месианската идея. В глави 46 и 48 се говори за човешки син, стоящ в Божието присъствие, който е избран и помазан да открива Божиите тайни и да съкруши Божиите врагове. В 48:20-24 се говори за неговото съществуване преди сътворението на света, а в 49 глава – и за вечното му съществуване. В 52 глава той отново е наречен помазаник, а в 60 глава той съди хора и ангели. Споменаване на този помазаник се среща и в късните, постхристиянски III Ездра (7:28-29, 12:32-34) и Апокалипсис на Барух.

В по-късната равинска литература царственият Месия от рода на Давид е централна фигура, на която уповава Израел.

В съвременен светски смисъл думата "месия" се е превърнала в нарицателно за очакван или неочакван лидер-избавител.

Използвани източници:

1. "A Biblical Aramaic Reader", Muraoka T., §13.8
2. "A Grammar of Biblical Hebrew", Muraoka T., §88Eb + note 5, §21c + note 1
3. "Aramaic" - Wikipedia / Еnglish : Nouns and adjectives
4. "Messiah" - Wikipedia / Еnglish : Etymology
5. PC програма "e-sword"
6. George Eldon Ladd, "A Theology of the New Testament" (1974) (Джордж Лэдд - Богословие Нового Завета, гл. Синоптически евангелия, Месия).
7. "Книга на Енох" - руски и английски превод

• 1. По парадигмата "меших" + "а". Още от времето на имперския арамейски задпоставеният определителен член "а" започва да се употребява и за съществителни в неопределено/основно състояние.
• 2. В полза на арамейския вариант говорят три белега: първо, арамейският е говоримият език по онова време сред евреите; първата гласна е "е"-кратка вместо "а" (предава арамейската "шва"); и звукът "а". Последният е полугласна в еврейския ("patakh furtivum") и не се изписва в гръцките транскрипции. (Единственото изключение, открито от автора сред около 3000 думи в Стария завет, е името "Неция" в Неем. 7:56. Patakh furtivum не е отбелязан никъде в Secunda/Hexapla на Ориген.) Гърленото семитско "kh" се изпуска като неизразимо (аналогично на "kh" в "Неемия", наместо "Нехемия"), а крайното "с" се добавя, за да оформи думата в именителен падеж в гръцкия и да я направи склоняема.
• 3. Да не се бърка с понятието "мисия" и производните му, въпреки сходното звучение и факта, че всеки "месия-помазан" е винаги с мисия. Последната дума е от латински произход. Тя е производна на глагола „изпращам“ и е употребена изначално в религиозен контекст относно специално назначение от Бога.
• 4. Или "елей": смес от зехтин, бяло вино, спирт и десетки други съставки като смоли, корени, масла и есенции (наподобява днешните парфюми). В случаи на очистване от проказа се предписва помазване и с обикновено дървено масло, т.е. зехтин (Лев. 14:15-18, 14:26-29).
• 5. Тоест, като край на историята  –  Пс. 89(88), Ис. 9 и 11 глави, Йерем. 30:8, Йезек. 37:21, Амос 9:11, Зах. 9:9-10.