„Вселената не само се е развила така, че ние да се появим, но и историята на тази Земя протича така, че ние да се спасим.“
Тодор Велчев

Големите културни преобразования през последните векове доведоха до много дебати за преосмисляне на ролята на изкуството в обществото и дори за самото му предефиниране. Какво трябва да разбираме днес под понятиеото „християнско изкуство“ и дали то все още е легитимно? Втората среща от поредицата е посветена на християнската поезия в нейното многообразие от теми, търсения и изразни средства.

Новата градска култура става все по-хаотична и пъстра. Тя издига своите идоли: готови образци на просперитета, свърбърза комуникация, популярност в социалните мрежи, краен индивидуализъм и самодостатъчност. Как отеква вестта на Евангелието в такава среда? Какво може да даде Христос на днешния градски човек, изправен срещу могъщите идоли на века?

Големите културни преобразования през последните векове доведоха до много дебати за преосмисляне на ролята на изкуството в обществото и дори за самото му предефиниране. Това неминуемо се отразява и на разбиранията за „християнско изкуство“. Какво трябва да разбираме днес под това понятие и дали то все още е легитимно?

Илия Бешков (1901–1958) остава недостатъчно познат и със сигурност недостатъчно оценен. Гениален рисувач, карикатурист с остра чувствителност и проникновение, талантлив музикант, човек на словото – личността му е магнетична за мнозина съвременници. Той е същински пророк в едно време, в което над България се спуска гъст духовен мрак. И както повечето пророци, остава често самотен.

Далчев е сред малцината, които не са се омърсили с „никое събитие“ (Александър Геров). До самия му край властта го огорчава и трови живота му, въпреки че когато умира, официалният некролог е подписан и от най-първите в партийната и държавна номенклатура. Далчев не приема идеологията ѝ.

Фигурата на Георги Марков се извисява самотно, но с достойнство и сила в едно историческо време, когато гласът на истината и изобщо всеки критичен глас бяха безжалостно заглушавани. Трябва да се вслушаме в гласа на Марков – тревожен и тревожещ съвестта на всеки. Защото той изважда наяве истини, валидни не само в социалистическата епоха, но изобщо в нашето българско битие.

Поговорката „Нови времена, нови нрави“ не е нова. Но тя търпи творческо развитие в модерната епоха. От френското просвещение през XVIII век насетне, човечеството е сякаш обладано от духа на новото – издигат се идеали за ново общество, нов морал, нов човек. Други течения в обществото, заедно с църквата, започват да се привиждат като „ретроградни“ или, най-малкото, като отживелица.

Живеем в обстановка на засилваща се хибридна война срещу Европа, европейските ценности и европейското духовно наследство. Все по-явни стават опитите да се инструментализира християнството и, в частност православието, за отявлено политически цели. Невежеството или недостатъчната осведоменост относно другите изповедания са благодатна почва за това. Сдружение ХАРТА подкрепя инициативата „Християни против религиозния екстремизъм“ в усилията да се противостои на такива тенденции.

След уводните теми за три големи липси в българската културна история, нашата поредица продължава с нов цикъл, насочен към житейския път и борби на конкретни личности от „липсващото звено“, които са били творци на националната култура и истинско лице на българската нация.

Музиката и текстът на песента „Не нам“ е на група „Техилла“ от гр. Силистра. Аранжимент и изпълнение: Стийв Панкрац. Тектът е част от Псалм 115 (по слав. 113).

След първите три уводни дискусии за три големи липси в нашата културна история, поредицата се съсредоточава върху житейски истории на водачи от Българската православна църква от периода между 1944 г. и 1989 г.

Третата публична дискусия от уводните дискусии към поредицата „Липсващото звено“ – Дискусии за най-новата българска културна история.

Втората публична дискусия от уводните дискусии към поредицата „Липсващото звено“ – Дискусии за най-новата българска културна история, насочена към липсата на културна приемственост.

Първа публична дискусия от поредицата „Липсващото звено“ – Дискусии за най-новата българска културна история с въведение в темата.

Въпросът за разделението между държава и църква изглежда отдавна решен в демократичните общества: гражданската държава не се подчинява на религиозни авторитети и същевременно не се намесва в живота на религиозните общности. Принципът изглежда приемлив и за двете страни, но дали трябва да се тълкува в смисъл на безучастност и незаинтересованост на вярващите от държавните и обществените дела?

Музикалната програма в изпълнение на Кристина Василева (сопран) и маестро Йосиф Герджиков (пиано) включва произведения от западната църковна традиция, свързани с възхвала на Богородица/Дева Мария, съпроводени с кратък музикален коментар от маестро Йосиф Герджиков. (Виж интервюто с Христина Василева и Йосиф Герджиков.)

Публична дискусия, организирана от сдружение ХАРТА с участието на адв. Наталия Христова и д-р Тодор Велчев. Дискусията се състоя в градската библиотека на Асеновград на 24 февруари, 2015 г.

Част от серията лекции „Щрихи от християнската история на Пловдив и страната“ в Нощта на музеите и галериите – Пловдив, 2014 г.

Част от серията лекции „Щрихи от християнската история на Пловдив и страната“ в Нощта на музеите и галериите – Пловдив, 2014 г.

Част от серията лекции „Щрихи от християнската история на Пловдив и страната“ в Нощта на музеите и галериите – Пловдив, 2014 г.

Темите, привличащи вниманието на гражданите и политиците по повод предстоящите избори за европарламент обикновено са от икономически, международен и социален характер. Встрани от фокуса на общественото внимание обаче остава друг фундаментален аспект на европейската идея и европейската интеграция, засягащ въпроси от етически и ценностен характер. Именно те вълнуват избирателите, които се самоопределят като християни (около 79 % от населението на страната, по данни от последното преброяване).

Целта на тази дискусия, включваща различни лица от протестите, е да се внесе яснота относно същността на протестите, а също и относно обществените процеси, които стоят в тяхната основа; да се покаже пред обществото многоликостта и същевременно моралното единство на протестиращите; да се излъчи силно и убедително медийно послание към различните пасивни групи в обществото; да се обнови мотивацията за протест, като се вдъхне увереност в справедливостта и националната значимост на каузата.

Видеозапис на втората публична дискусия от поредицата „Накъде, Българийо? Докога, Господи?“, с участието на адв. Наталия Христова и д-р Тодор Велчев.

Видеозапис на въпросите и изказванията след първата публична дискусия от поредицата „Накъде, Българийо? Докога, Господи?“, с участието на адв. Наталия Христова и д-р Тодор Велчев. Самата дискусия за съжаление не е записана.