В заключителните фрази на „Посланието до краля“ би следвало да открием едно триумфиращо изказване, което увенчава идеята за обòжението. Лишено от всякаква слава, от всякакво себевъзвеличаване и от всяка претенция да бъде нещо самостойно и независимо от Божието битие, човешкото същество ще бъде „прославено у Бога“. Недостойнството на човека бива изкупено от достойнството на Бога. Божията слава се явява и слава на човека. Ако Бог е прославен в християнина и ако истинският християнин е прославен в Бога, то и общността на истинските християни – Църквата – е, на свой ред, прославена. Ако Бог е прославен в християнина и ако истинският християнин е прославен в Бога, то и общността на истинските християни – Църквата – е, на свой ред, прославена.

Човек със силни духовни убеждения, Уилям Гладстон заема редица държавни длъжности, между които и министър-председател на Англия. Избран за депутат на 22 години, той служи като такъв цели 65 години. Осъществява много реформи в Британската общност. Посветен на Бога англиканец, той е хуманитарист, познавач на Библията и човек на молитвата. Гладстон се стреми да основава всичките си решения на морални и духовни ценности.

„Имаше Рождество, спор няма, знак несъмнен ни се даде.“ Така казват влъхвите в поемата на Т. С. Елиът. Някои разчитат това решително заявление като израз на неохотна, половинчата вяра. Мен пък, напротив, тази поема ме впечатлява със своето реалистично и експлозивно твърдение за смисъла на Рождество. Тя заявява, че с това раждане е внесено нещо ново в този стар свят – нещо така радикално ново, че разклаща самите основи на стария свят.

В едва дванадесет кратки стиха Евангелието от Матей описва посещението на тайнствените влъхви, дошли да се поклонят на младенеца Исус. Очарованието на мистериозните магове от екзотични земи завладява въображението на ранните християни. Краткото повествование на ев. Матей бива разширено и доразвито до коледната приказка, която слушаме днес. Дали такива мъдреци наистина са съществували и ако да, кои са били те и откъде са дошли? Преобладаващото мнение сред изследователите на Новия завет е, че цялата история е измислица: фантастичен мит, създаден, за да подчертае специалното значение на раждането на Исус. Но дали са прави?

За вдъхновение и размисъл предлагаме на читателите подбор от стихове, свързани с празника и атмосферата на Рождество Христово. Авторите принадлежат на две различни християнски традиции: Карол Войтила (папа Йоан Павел II) и арх. Серафим (Алексиев).