Образ, слово и звук

Образ, слово, звук – само част от средствата, чрез които човек дава израз на съкровеното в себе си. Често го прави по неповторим, творчески начин, защото е образ и подобие на Бога. Създава нови светове, населва ги с герои и антигерои, изостря възприятията си за добро и зло, красиво и грозно, възможно и невъзможно. В този процес става все по-взискателен към своя изказ; използва до край възможностите на образа, словото и звука и открива други, неподозирани. Така се ражда нещо, което в миналото се наричаше „висока култура“. Днес понятието звучи малко елитарно и поставя изкуствена бариера пред възприемането и оценката на много майсторски творби, както и на цели периоди в културната история. Целта на тази рубрика е да повдигне бариерата и да помогне на читателя да съпреживява изкуството – заедно с поета, писателя, композитора, художника, артиста, архитекта.

„Баухаус“ не е Bauhaus

Един век от един повратен момент в културата

„Баухаус“ не е строителният магазин Bauhaus, а името на авангардно училище за дизайн. То слага началото на модерния дизайн през XX век и коренно променя възприятието ни за изобразителното изкуство, дизайна и архитектурата. Когато говорим за стила Баухаус, за яснота можем да го свържем с матрица от три цвята (червен, жълт и син), три геометрични форми (квадрат, кръг и триъгълник), три града (Ваймар, Десау и Берлин) и три основни изкуства (живопис, дизайн и архитектура). Но влиянието на този стил е твърде многообразно – той се превръща в мощен генератор на идеи по целия свят и преобръща из основи унаследени културни представи. На практика целият ни съвременен начин на живот е свързан с наследството и модернистичните идеи на Баухаус.

Леонардо да Винчи и трите Джоконди

Историческият и културен период, наречен Ренесанс, има няколко отличителни черти: обръщане към гръко-римската антична култура; географските открития и разширяването на представите на човека за света; издигането на човека като обект за изследване и преклонение; търсене на нови философски ценности и научни познания, както и на нови визуални форми в изкуството и архитектурата. В днешното пост-пост-индустриално, пост-модерно и въобще „пост-пост-“ време е невъзможно да бъдем ренесансови хора. Не можем да бъдем еднакво успешни в изкуствата, медицината, философията, науките, политиката и икономиката. Съвременният човек е тясно профилиран професионалист, в ситуация на непрекъснат „ъпгрейд“.