Субектив

Име­то на руб­ри­ка­та „Субектив“ пред­став­ля­ва тър­се­на про­во­ка­ция към иде­а­ла за обек­тив­но­то и без­при­стра­ст­но от­ра­зя­ва­не на за­о­би­ка­ля­щия ни свят. Как­во ако си поз­во­лим да пре­чу­пим по­зи­ци­я­та, ко­я­то из­ра­зя­ва­ме през сво­я­та све­то­глед­на рам­ка? Ще за­гу­би ли тя об­ще­ст­ве­на­та си ва­лид­ност? Ще ос­та­не ли не­раз­бра­на от хо­ра, ко­и­то не спо­де­лят съ­щи­те из­ход­ни по­зи­ции? В стре­ме­жа си да бъ­дем „обек­тив­ни“ не дра­щим ли на по­върх­ност­та и не при­да­ва­ме ли на дан­ни­те по-го­ля­мо зна­че­ние от раз­би­ра­не­то?

Рубриката „Субектив“ се опитва да събира нерафинирани образи на света около нас – нерафинирани от светогледа и светоусещането на авторите. Всъщност, има много неща, които могат да бъдат изказани и разбрани единствено по този начин – такива, които ако бъдат оголени до една неутрална позиция, загубват своята същност, значимост, а понякога дори своя смисъл. Но как в такива случаи можем да сме сигурни, че разбираме и биваме разбрани правилно? Рубриката „Субектив“ не се притеснява да остави този въпрос отворен. Струва си да опитваме дори и да не сме сигурни.

Да си спомним за Рави Закарайъс

На 19 май 2020 г. от този свят отмина Рави Закарайъс. Не знам дали името му ви е познато, дали сте слушали негови беседи и размишления в интернет или наживо, или пък го чувате за пръв път в живота си. Той е един от малкото хора, които са известни не защото са поп-певци, киноактьори или преуспели бизнесмени. Професията на Рави Закарайъс бе да разказва за личността, която променя драматично живота му през младостта му, и за която ни говори година след година, в продължение на почти половин век. Коя е тази личност, обновила живота му и дала му сили да пътува толкова десетилетия от страна в страна и да разказва за нея?

Има ли образи на НЛО в християнската живопис?

През лятото на миналата година учени оповестиха силно заинтригуващата и разпалваща човешкото въображение и стремеж към знание новина, че са открили три екзопланети (планети извън Слънчевата система) с размери, близки до тези на нашата планета, и с потенциална възможност за живот. Още повече, планетите са и достатъчно близо (само 39 светлинни години), за да може атмосферата им да бъде изследвана с техниката, с която разполагаме в момента. „Тези планети са толкова близо и тяхната звезда е толкова малка, че можем да изследваме атмосферите и състава им“, посочва съавторът на изследването Жулиен де Вит от Масачузетския технологичен институт.

Смъртта като модна икона

Вчера. Вървя по улицата… горещо и тихо. От горещината и белотата във въздуха фасадите на крайуличните сгради са изкривени. Връщам се от мястото, за където бях тръгнала. Отивам и се връщам. Връщам се вкъщи и после пак излизам, и пак отивам, и пак се връщам и… череп с крилца от двете страни, нарисуван прецизно. На точки. Бели точки и бели ефирни крилца. Точно срещу мен. А по-нагоре, извън дизайнерската визия с черепа – увехнало лице. Лице без възраст, състарено, измито. Може би е майка, а може би е баба? Лице неразличимо, уморено и прозрачно, а черепът е много ярък, весел и красив.

Размисъл за Възкресение

За живота е лесно да се говори и пише, едва ли не той е постоянен обект на разискване, в новините, в плановете на хората, в съветите на по-възрастните към по-младите. Животът, изглежда, е низ от събития, развитие, той е като път, който трябва да се извърви. Но накъде води този път, къде спира той? Знайно е от всеки, че „всяко начало има и край“. И животът, подвластен на тази мисъл, е с край. Край, който обаче сякаш е нелогичен. В живота няма момент, по правило поне, в който да си кажеш „приключих“, това е краят на започнатото.

Споделено след дискусията „Свободата, за която (не) си струва да умреш“

На 24 февруари 2015 г. сдружение „ХАРТА“ проведе в Асеновград дискусия „Свободата, за която (не) си струва да умреш“ с участието двама свои членове, адв. Наталия Христова и д-р Тодор Велчев. Събитието предизвика интерес в местната общественост и много въпроси в залата. Предлагаме ви отзиви за дискусията от първо лице – през погледа на Наталия Христова.

Разговор за любовта…

Коя е най-обсъжданата тема на света? Разисквана от блестящи и непретенциозни умове. Тема, върху която е мислено и писано твърде много и продължава да се пише, няма и да се спре. Oбект едновременно на научни изследвания, на литературни произведения и такива на изкуството, вдъхновение за поети и творци. Възхвалявана и отричана, носеща неземно щастие и оставяща неизлечими белези. Носеща болка, но въпреки всичко търсена и провокирана; търсеща и провокираща; привличаща и отблъскваща. Темата за чувството, принасящо толкова много жертви и същевременно подтикващо към жертви. Темата, за която всеки може да говори от първо лице, защото едва ли има човек, който да не я е изпитвал, да не е белязал живота си с нея. Онази тема, за която всеки може да сподели мнение, такава, че всеки смята, че може да бъде експерт без да е нужно обучение. Извор на живот и потапяща в скръб. Темата за любовта. И все пак, знаем ли какво е любовта?

За авторитетите на Християнската вяра

Неизменно е за вярващия понякога да се връща към началата на своя живот в Христос. Това е свързано както с търсене на „първата любов”, така и с нуждата за обективно сверяване на курса. Да се определят плодовете – този сигурен лакмус за истинност / неистинност, според думите на Исус, да се направи оценка и оглеждане в ясни огледала. С чисто и смело сърце.

Страстната седмица: Великден

Интересно е как са наименувани дните на Страстната седмица. Всеки един от тях носи определението „Велик“: „Велики понеделник“, „Велики вторник“, „Велика сряда“ и т.н. Когато стигнем до неделя — денят на възкресението на Исус Христос (и първият ден от седмицата, според юдейската традиция) — този ден е наречен просто „Велик-ден“. Прехвърляйки през ума си дните на седмицата в тяхната последователност, оставаме с усещането за развитие на събитията в определена посока. Когато стигаме до първия ден от новата седмица, това е „Денят“: съсредоточието и целта на всички предходни събития. Дали само си въобразявам или наистина онзи, който е измислил тези наименования, е заложил в тях послание, което с времето сме забравили?

Страстната седмица: Разпети петък

Разпети петък – ден на съд. През нощта на Велики четвъртък, Исус е арестуван от юдейските управници с помощта на т.нар. храмова стража, която е била на тяхно разположение, и с предателството на един от най-доверените Му хора. Те не смеят да извършат това публично, защото се страхуват от безредици. Извършват го нощем. Затова им е нужно напътствието на Юда, който да ги заведе при Исус. Сутринта градът ще е поставен пред свършен факт – Исус е арестуван от властите, значи с някакво основание; може би има защо. Поради тази причина, те бързат да издадат присъда.

Страстната седмица: Градината на Мира и Реда и градината на скръбта и угнетението

В дните на Страстната седмица, дни за размисъл и почивка, реших да разгледам градината като два символа. Единият – територия на мир, ред и планирана организация, а вторият – място и пространство на сблъсък, страх и хаос. Историята на човечеството започва от една градина и завършва и започва отново в градина. Започва с избора на Адам, архитипа на всеки човек, в Едемската градина и завършва с избора на Богочовека Христос в Гетсиманската градина, простил и примирил човешката природа с Божията в едно ново естество.