Отново и отново след бурния IV век на арианските спорове Църквата трябвало да смаже една опасна ерес. Идеите на британския монах Пелагий означавали, че Христовата смърт на кръста служи по-скоро като морален пример, отколкото като изкупление, способно да преобрази естеството ни отвътре чрез божествена сила. На 27 януари 417 г., преди точно 16 века, тогавашният папа Инокентий I разпраща пет писма до християнските общини в Северна Африка. Така ще бъде нанесен тежък удар на Пелагий – писмата довеждат до неговото отлъчване.

Библията може да се оприличи на цяла библиотека, която съдържа десетки книги с по-голям или по-малък обем. Внимателният читател – особено онзи, който я отваря за пръв път – не може да не се запита: „Кой и как е определил кои книги да бъдат включени в Библията?“ За ранните християни било важно да знаят кои са техните свети писания, източници с божествен авторитет. От една страна, те се нуждаели от указания кои учения да следват. От друга, те искали да са сигурни, че книгите, които пренасяли тайно по време на честите гонения, действително са Божие слово.

През последното десетилетие от живота си Григорий Ефимович многократно предсказвал: „Ако умра, императорът скоро след това ще изгуби короната си.“ Григорий гледал на себе си като на светец, когото Бог използва за поддържане на трона на династията Романови. Но мнозина други смятали, че неговото злокобно влияние подрива устоите на Русия. Той въртял царското семейство на пръстта си, а си навлякъл всеобща омраза с грубото си поведение и простовато говорене, с ругатните и пиянството си, както и с това, че съблазнявал високопоставени жени. (Злите езици твърдели, че имал интимна връзка със самата императрица.) В главите на различни държавни мъже се зародила идеята за неговото убийство. Но на дело това сторили двама отегчени от живота благородници, един политик-мизантроп и няколко слуги.

Макар Рождество да е познато като празник на светлината и да се отбелязва с много светлини, понякога ми се струва, че то е станало сянка за нас – сянката на един отдавна отминал образ. Зад сянката определено се крие значима големина. Тя очертава контурите на една реалност, която несантименталният, възхваляващ своята прагматичност „днешен човек“ малко срамежливо определя като любов. На Рождество се обичаме, отдаваме повече значение на общуването един с друг и се радваме. Неразрешимите противоречия за няколко мига се стопяват и изчезват във въздушни целувки и временно се възцарява благият закон на „нежната вълна“.

На 29 ноември 1898 г. е роден Клайв Стейпълз Луис, по-известен като К. С. Луис. Професор по средновековна английска литература, писател, богослов, с богата култура, остър ум и грабващо въображение. Преживял големи обрати и трудни моменти през живота си, оставил богато творчество, което и днес вдъхновява читателя. Всичко това прави К. С. Луис един от най-магнетичните и влиятелни умове на XX век.