Как можем да говорим на любовния език на другия, когато сме изпълнени с болка. гняв и неприязън паради минали неуспехи! Отговорът на този въпрос лежи в основата на нашата човешка природа. Ние сме същества на избора. Това означава, че имаме способността да правим лош избор, както се случва на всички ни. Изричали сме сурови думи и сме вършили болезнени постъпки. Не се гордеем с този избор, макар да ни се е струвал оправдан на момента. Лошият избор в миналото не означава обаче, че трябва пак да избираме неправилното и в бъдеще. Вместо това можем да кажем: „Съжалявам, знам, че съм те наранявал, но бих искал да направя бъдещето по-различно. Бих желал да те обичам на твоя език. Бих искал да посрещна нуждите ти.“ Виждал съм бракове, които се спасяват на ръба, когато двамата изберат да обичат.

Разговаряме с Магдалена Стефанова, председател на управителния съвет на „Надежда за малките“, за изоставените деца на България и за различното и качествено новото, което целият екип прави, за да помогне на тези малки човеци да пораснат в любяща семейна среда, а не между четирите стени на някоя осактяваща ги „институция“. Фондация „Надежда за малките“ e една от малкото български организации, която се стреми да обгърне с любов и грижа децата, лишени от родителска грижа.

Ако си като повечето мъже – дори ако си един от тези, които са имали недобър или вреден контакт със собствените си бащи – имаш най-обща представа какъв баща искаш да бъдеш. Имаш в ума си може би само скицирана, но все пак някаква картина как изглежда добрият баща. Такъв баща исках да бъда и аз като млад. Но не знаех как. Знаех, че баща ми не бе нито едно от тези неща, когато израствах, и се страхувах, че ще стана по-скоро като него, отколкото като бащата, който исках да бъда. Знаех, че едно от нещата, от които се нуждаех, бе пример, от който да се уча и на когото да подражавам. Затова започнах да се оглеждам и да наблюдавам хората, които приличаха на бащата, който исках да бъда. И ги намерих.

„Той беше толкова добро момче, така добре възпита­но“ – бяха първите думи на отчаяните родители, докато разказваха тъжната си история в кабинета ми за консултации. Да, той изглеждаше доволен и никога не ни създаваше излишни проблеми. Бяхме сигурни, че заниманията му са естествени – разни спортове, бейзбол и всичко останало. Винаги се биеше с брат си и сестра си, но това е обикновено братско съперничество, нали така? Като изключим това, Том никога не е бил истински проблем за нас. Понякога е потиснат и задълго остава в стаята си. Но никога не е бил неучтив, непослушен или груб. Баща му се грижеше за това. Има едно нещо, което определено знаем, че е схванал изцяло, и то е дисциплината. Всъщност, това е най-чудно от всич­ко. Как може едно толкова дисциплинирано дете внезапно да се сприятели с невъзпитаните си връстници и да започне да прави онова, което те правят?

На въпроси свързани с отношението на църквата към развода отговаря протестантският богослов Данаил Игнатов, пастир в Първа евангелста съборна църква, София. Какво е отношението на Бога към семейството? При какви условия е допустим развод? Какви са взаимните задължениа на разведените съпрузи? Могат ли да се оженят повторно? Променил ли се е възгледът на църквата спрямо развода?