Образ, слово и звук

Образ, слово, звук – само част от средствата, чрез които човек дава израз на съкровеното в себе си. Често го прави по неповторим, творчески начин, защото е образ и подобие на Бога. Създава нови светове, населва ги с герои и антигерои, изостря възприятията си за добро и зло, красиво и грозно, възможно и невъзможно. В този процес става все по-взискателен към своя изказ; използва до край възможностите на образа, словото и звука и открива други, неподозирани. Така се ражда нещо, което в миналото се наричаше „висока култура“. Днес понятието звучи малко елитарно и поставя изкуствена бариера пред възприемането и оценката на много майсторски творби, както и на цели периоди в културната история. Целта на тази рубрика е да повдигне бариерата и да помогне на читателя да съпреживява изкуството – заедно с поета, писателя, композитора, художника, артиста, архитекта.

“О, любов, ти тъй дълбока!”

Един химн на Тома Кемпийски и отбелязването на Възкресение Христово

Християнските химни са хвалебствени песни, чийто текст възхвалява Бога. Те разказват в стихове за Божията истина, разкрита ни в Божието слово, Библията, и се пеят по време на богослужението в църквата, като учат сърцето на любов към Бога и едновременно наставляват душата в Христовото учение. Химнът “О, любов, ти тъй дълбока” от XV век има централно значение в периода на празнуване на Възкресение Христово от повечето църкви на Запад, като ни напомня великия Божий план за избавление на човека от робството на греха.

Нужни стихове

В поредицата „Образ, слово и звук“ предлагаме няколко стихотворения, свързани тематично с празника на Възкресение Христово. Творбите принадлежат на един добре познат съвременен християнски автор: Калин Михайлов.

Въведение в света на Джордж Макдоналд

Биографичен очерк и преглед на съчиненията му

Фактът, че Джордж Макдоналд е включен в списъка на най-продаваните автори от Викторианската епоха, е забележителен. Днешният изследовател на този период може да се запита: „Кой е Джордж Макдоналд и какво прави там?“ Съвременниците на Макдоналд обаче биха били изненадани на свой ред да научат, че до средата на ХХ век той ще бъде до голяма степен забравен. През последните три десетилетия на XIX в. произведенията на Джордж Макдоналд са бестселъри, а репутацията му на романист и християнски богослов е огромна. Във Великобритания и в Съединените щати се продават стотици хиляди екземпляри от романите му.

Суеверие – митология – Вяра: Пътят на К. С. Луис към християнството

Малко преди да бъде приет в Оксфордския университет през 1916 г., за да учи английска литература, Клайв Стейпълс Луис, наскоро приел атеизма, влиза в спор с приятел относно християнството и неговите свръхестествени елементи. Писмата му по темата от този период разкриват духа на епохата: нагласа срещу религиозната вяра. През последното столетие това отношение е намерило много съюзници.

Поет на надеждата

Невъзможното за човека е възможно за Бога. С това е и удивителна надеждата, че не познава предел, не знае граници, силата ѝ е силата на самата благодат – отражение на божественото в тварното, вечност, пребиваваща във времето. За надеждата с удивителна сила говори Шарл Пеги в своята мистерия „Двери, въвеждащи в тайнството на втората добродетел”.

Толкин и вярата

Християнството е централна тема в художествените произведения на Дж. Р. Р. Толкин за Средната земя, но остава винаги скрита. Това позволява книгата да се чете на различни нива и смисълът ѝ да се придава от нейния читател, а не да му се натрапва един-единствен смисъл. Дж. Р. Р. Толкин е ревностен римокатолик от детството си. Покръстен още като дете благодарение на майка си Мейбъл, той остава верен на своята църква до смъртта си. Вярата му е съществена част от живота му, което се отразява и в неговото творчество.

Дж. Р. Р. Толкин: Биографичен очерк

На 3 януари 2022 г. се навършват сто и тридесет години от рождението на писателя

Джон Роналд Риъл Толкин (1892-1973) е известен изследовател на английския език, специализиран в старо- и средноанглийски. Професор по англосаксонски в Оксфордския университет, той е автор и на редица произведения, сред които най-известните са „Хобит” (1937 г.) и „Властелинът на пръстените” (1954-1955 г.). Редовно е критикуван от английското литературно съсловие, с някои почетни изключения, но е обичан от буквално милиони читатели по света.

Откъси от „Дневници“ на Ал. Шмеман

Проверката – не на Христос, не на Евангелието, не и на Църквата в последната ѝ същност (тази, която е даденост и не зависи от никакви приемания), а на историческите форми на християнството... – е в културата, създавана и вдъхновявана от него. Културата на конкретната епоха – това е огледалото, в което християните трябва да виждат самите себе си, степента на своята вярност към „едното потребно“, към „победата, която побеждава света...“.

Поезия и християнски търсения

В поредицата „Образ, звук и слово“ предлагаме две стихотворения, свързани с Рождествените празници. Творбите принадлежат на две съвременни поетеси с различни християнски търсения: Здравка Шейретова и Ваня Вълкова.

„Баухаус“ не е Bauhaus

Един век от един повратен момент в културата

„Баухаус“ не е строителният магазин Bauhaus, а името на авангардно училище за дизайн. То слага началото на модерния дизайн през XX век и коренно променя възприятието ни за изобразителното изкуство, дизайна и архитектурата. Когато говорим за стила Баухаус, за яснота можем да го свържем с матрица от три цвята (червен, жълт и син), три геометрични форми (квадрат, кръг и триъгълник), три града (Ваймар, Десау и Берлин) и три основни изкуства (живопис, дизайн и архитектура). Но влиянието на този стил е твърде многообразно – той се превръща в мощен генератор на идеи по целия свят и преобръща из основи унаследени културни представи. На практика целият ни съвременен начин на живот е свързан с наследството и модернистичните идеи на Баухаус.