Отново е навечерието на Рождество. Тъмните и кални улици на празничния град напразно се опитват да привлекат с оскъдната украса на своите витрини сгушените в шаловете си минувачи. Този път те упорито отказват да се поддадат на суетнята, която вяло струи от пресилената бляскавост на неоновите реклами. Погледът ми се препъва в тъжни очи и посърнали лица на хора, забързани нанякъде, сякаш за да избягат от угнетението на „Днес“ и да потънат бързо в тревожната неизвестност на „Утре“. Коледният дух едва прозира дори през веселите светлини на играчките от елхите; през отрупаните с лакомства улични сергии. Традиционната ми вечерна разходка до спирката на трамвая оставя в сърцето ми носталгичния привкус на неизказана тъга, горчивината на излъгани очаквания и плахата надежда, че може би, като по чудо всичко скоро ще се промени – защото е навечерието на Рождество…

Казват, че политиката няма нищо общо с морала и духовността. Доби популярност клишето: „Политиката е мръсна работа – не е за духовните хора.“ Но все още се намират водещи политици по света, които опровергават това схващане. На тържество на 16 декември по повод 400 години от издаването на един от най-авторитетните английски преводи на Библията британският премиер Дейвид Камерън произнесе забележителна реч. В нея той взе отношение не само към приноса на Библията за английската култура, нрави и общество, но не се поколеба да защити християнската идентичност на Великобритания. Във времена, когато т. нар. „политическа коректност“ става все по-настоятелна в опитите си да изключи споделянето на религиозни убеждения от дневния ред на обществото и изобщо от публичното пространство.

Тази и следващата седмица ми се налага да прекарам в Генуа по работа и понеже днес е събота, неработен ден, реших, че не е зле да си направя една сутрешна разходка по брега на морето. Времето е идеално за целта — слънчево и прохладно, но не е студено. Средиземноморският декември изглежда няма нищо общо с континенталния декември, който познаваме в България (още по-малко с Британския декември, но това е друга тема). С един лек пуловер, дори без яке, се чувствам добре, а това, че съм извън туристическия сезон е не просто предимство, а необходимост за една неподправена среща с Морето.

„Ако съпругът ми е пасивен, аз трябва да взема инициативата в свои ръце, иначе нищо няма да стане.“ Не са ми известни много други проблеми, които да са такъв силен източник на обезсърчение за жените, както проблемът с „пасивните мъже“. И отново ситуацията изобщо не е нова. Както при много други неприятности и тук всичко започва още в Едемската градина. Ето какво се разказва в първата ѝ книга, Битие. След този фатален ден в Едемската градина вътрешният порив на жената вече е да се налага на съпруга си, да го управлява и да действа самостоятелно.

От няколко години в българската реклама много напористо, безпардонно, некреативно и масово се използва/употребява женският образ – емоционално разфасован, социално унищожен и доведен до предмет, при това доста евтин. Българската рекламна визия прегърна един „снасящ златни яйца“ сексистко-порнографски модел и този модел много добре пасна на съвременната българска ценностна система и на балканската нагласа като цяло. Унижена, разголена, глупава, лесна, обслужваща жена със засилени сексуални атрибути ви гледа и се предлага от рекламите. Сексът продава!!!