В очакване на Рождество – Христос, истинският път

Втората свещ на Адвента се нарича Витлеемска свещ. Тя представя идването на тази земя на Исус, Синът Божий, роден от Дева Мария, и символизира приготовлението за раждането на Младенеца Христос.

На втората неделя на очакването се чете текстът от Евангелието от Марк, 1 глава:

Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син; както е писано в Книгата на пророк Исая:

„Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си,
който ще устрои Твоя път;
глас на един, който вика в пустинята:
Пригответе пътя за Господа.
Прави направете пътеките за Него.“

Йоан дойде, като кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете.

Миналата събота се връщах с приятели от Пампорово. Бе валял обилен сняг. За наша радост, един снегорин разчистваше пътя точно пред микробуса ни. Машината просто изриваше снега настрани, независимо колко бе натрупало. Така ние се движехме по безопасен и сух коридор, макар навсякъде около нас  да се издигаха непроходими преспи.

Подобна е била и мисията на Йоан Кръстител: да приготви, да „разчисти” пътя за идването на Царя, Христос. В книгата на пророк Малахия в Стария завет, 3 глава, се говори за това:

Ето, Аз изпращам вестителя Си, Който ще устрои пътя пред Мене. И Господ, Когото търсите, неочаквано ще дойде в храма Си; Да! Ангелът на завета, когото вие желаете. Ето, иде, казва Господ на Силите.

Значението на името Малахия е „Моят вестител”, а книгата на Малахия играе свързваща роля между Стария и Новия завет и затова е сложена в края на каноничния ред на старозаветните книги, непосредствено преди първата книга на Новия завет. Авторът на книгата е бил съвременник на Неемия и Ездра и е живял в средата на V век пр. Хр., когато народът на Израил се завръщал в родината си, откъдето по-рано е бил насилствено изселен от вавилонците. Завърналите се изгнаници започват да съграждат наново Ерусалим.

Текстът в книгата на Малахия представлява едно древно пророчество. Пророчествата в Библията често могат да имат многопластово значение. Едно от значенията на цитираното пророчество със сигурност се изпълнява чрез раждането на Йоан Кръстител. Господ се явява в Храма неочаквано чрез Своя ангел, който възвестява раждането на последния старозаветен пророк. В Евангелието от Лука, 1 глава, четем:

И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред, по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади. И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън. И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар. И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе. Но ангелът му рече:

„Не бой се, Захари; защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение. Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от зачатието си. И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог. Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърна сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.“

Сега е сезонът на Адвентите, време на приготовление за Рождество Христово. Именно такава е била задачата на Йоан Кръстител: да приготви пътя за Христос, да възвести Неговото идване. Задачата на вярващите днес е подобна: да подготвят пътя на Христос. Но накъде се е насочил Той? Преди две хилядолетия Божият Син е влязъл в този свят като Неговия истински Цар. Оттогава насетне, и винаги, Той иска да влезе като Цар, като Повелител, в интимната дълбина на всеки човек, в тази сърцевина на нашето "аз", която библейските автори наричат сърце.

За съжаление, днес пътят на Христос към сърцата на хората е затрупан — както беше затрупан със сняг пътят към Пампорово. Препятствията обаче са от друг, духовен характер:

• Егоистична студенина, нечувствителност към сериозните въпроси на съществуването ни. Хората свикнаха да живеят ден за ден, затворени в проблемите си, повърхностни в мислите си, отпуснати по течението на дребните си проблеми и на една все по-цинична обществена среда.
• Безпринципна толерантност. Човекът без морални устои няма никакъв ориентир за правилно и неправилно. Зад благозвучието на "толерантността", която обичаме да изтъкваме, наднича нравствено безразличие, закърняване на усета за доброто.
• Появили се „нови семейни форми”: безбрачни съжителства между „съквартиранти”, които си поделят разходите и задълженията в домакинството. Това е симптоматичен пример за масово бягство от отговорност и обвързаност. Което в крайна сметка е и бягство от истината.
• Предразсъдъци спрямо християнството. Хората рядко свързват християнството с личността на Христос, за която имат малко или никакви знания. По-често, когато чуят за християнство, в умовете им изникват картини на лоши дела, извършени в името на Христос. Това им пречи да изследват безпристрастно евангелския разказ.
• Суеверия и езически народни обичаи — „коледа”, „кукери”, сурвакари… всичко това замъглява и изкривява истинската история на Рождество Христово и неговото послание.

Целта на следващите днес Христос е целта, която имаше и Йоан Кръстител — да възвести идването на Царя, да разчисти и приготви Неговия път.

Илюстрацията е от http://www.markdroberts.com