В очакване на Рождество – Христос, истинската надежда

Празнуването на „Адвент“ (лат. „идване“) произхожда от древния Рим. Тогава това било церемония при тържествено пристигане на императора в града.

Още 700 години преди Христа в Древна Гърция за първи път се използва венец като „корона на победата“ за спортисти, които са спечелили първото място. По-късно римляните усвоили тази традиция и окичвали с венци своите военни герои, победоносни царе и императори.

Западната църква заимства тази светска традиция и я изпълва с нов, духовен смисъл: очакване на Второто идване1 на Царя на царете, Исус Христос. Това очакване на всички християни по света се подновява, когато си припомняме първото Му идване в света, като малко бебе. По-късно, след Реформацията, традицията на Адвентите е запазена и в литургията на класическите протестантски деноминации като лутеранските, методистките, англиканските и други. Целта на този цикъл е да помогне на вярващите за по-дълбоко осъзнаване и съпреживяване на значението на Рождество Христово като „идването на Царя“ в Неговото творение и владение.

Пред църковния олтар или амвон се поставя рождествен венец от клонки от вечнозелени растения, символ на вечния живот, украсен с четири големи свещи на очакването. Между тях, в центъра на венеца, е поставена бяла (или златна) свещ, символ на Христос. Окръжаващите я свещи традиционно са в пурпурен цвят: цветът на царствеността, докато златото символизира победата.

Четири недели подред, като се започне от края на ноември или началото на декември, по време на богослужението се запалва по една нова свещ на рождествения венец. След това се чете различен пасаж, който разкрива отделен аспект от личността на Исус Христос.

В първата адвентна неделя (тази години тя се падна на 2 декември) се запалва първата свещ от венеца, която се нарича „Свещ на Пророчествата“. Тя символизира всички старозаветни пророчества за идването на Спасителя. Тези пророчества са се изпълнили при идването на Исус в света като Младенец. Християните вярват, че те продължават да се изпълняват и в едно друго измерение: чрез вселяването на Христос в човека чрез вяра в Божието Слово. Тези пророчества ще се изпълнят окончателно при повторното Му идване с блясъка и мощта на Божий Син, за да съди всички хора.

Текстът, от който се чете в първата адвентна неделя, се намира в книгата на пророк Исаия, 60-та глава, който говори за Христос като истинска Надежда на народите:

Стани, свети, защото светлина дойде за теб
и славата Господня те осия.

Защото, ето, тъмнина ще покрие земята и мрак – племената;
а над тебе ще осияе Господ и славата Му ще ти се яви.

Народите ще дойдат при светлината ти
и царете – при бляскавата ти зора.

Запалващият свещта (отделен човек или цяло семейство) прочита текста и произнася тържествено пред цялата църква думите: „Запалваме тази свещ като символ на Христос, нашата сигурна Надежда.“

Навярно изразът „сигурна надежда“ звучи странно. Свикнали сме да мислим за надеждата като за нещо в сферата на пожеланията – повече или по-малко несигурно. Но в Библията тази дума се употребява в различен смисъл. Надеждата е нещо добро, което ни очаква в бъдеще; тя ни насърчава в настоящето и дава посока, цел и смисъл на живота ни. Надеждата не би могла да играе такава роля за цялото ни същество, ако не е сигурна. Сигурността на надеждата, която носи Христос на вярващите, произтича от един многозначителен факт: Той я е обезпечил със Своя собствен живот. Ето няколко аспекта на тази сигурна надежда, която се празнува в неделята на Първия адвент.

Христос е нашата Надежда за прощаване на греховете ни

Становището на библейските автори за човешката греховност е категорично: всички сме съгрешили, a последствията от греха са страдания и смърт. Днес обаче хората „се справят“ с греховете си или като ги игнорират („Няма такова нещо като грях; морална отговорност и последствия от греха не съществуват“), или като се опитват да се оправдаят пред себе си („Не съм виновен за това – виновни са родителите ми, възпитанието ми, държавата, гените, еволюцията, обстоятелствата; а и всички останали правят къде по-лоши неща от мен“). В най-добрия случай онези, които осъзнават вината за злото в живота си, се стараят да платят своеобразна компенсация – чрез добри дела. Имаме пред очите си примера на забогатели по съмнително бърз начин наши сънародници, които даряват щедро милиони за манастири, за строеж на църкви и за лечението на болни деца. Сама по себе си благотворителността е похвална. Но причиненото страдание на един човек не би могло да бъде заличено чрез моментното облекчение на страданието на друг. Истинската надежда да изчистим греховете си и придружаващата ги вина може да произлезе само от Христос. Защото единствено в Неговото име Бог може да прости нашите минали, настоящи и бъдещи грехове.

Христос е нашата надежда за мир с Бога

У човека откриваме вроден копнеж по неговия Създател. Удивителното е обаче, че този копнеж рядко намира своето удовлетворение. Най-често той се изразява по един изкривен начин. Така нашият съвременник измисля всевъзможни методи да постигне Бога – като се отдава на странни суеверия, като търси помощта на екстрасенси, като показва усърдна набожност или пък строго спазва определени ритуали. Християнското обяснение е, че човекът е загубил връзката си с Бога поради своята греховност. Никакви прояви на (своеволна) религиозност не могат да постигнат крайната цел, единението с Бога. Това може да стори единствено самият Бог, въплътил се като човек. Христос, Богочовекът, може да ни подари така жадувания мир между бунтовното и грешно човечество и светият Бог.

Христос е наша надежда за живота ни днес

Обградени сме от отчаяни хора, които губят надежда животът им да се подобри или осмисли някак. Мрачната реалност в България ги кара да се чувстват безсилни и неспособни да се борят с трудностите и несправедливостите. Христос, всемогъщият Бог, роден като немощен Младенец, предлага „светлина в тунела“. Той призовава вярващия човек да Му предаде грижите и проблемите си и да черпи сила и упование от Него. Исус е казал на следващите го множества бедни, отрудени хора: „Търсете първо Моето царство, а всичко останало (например, посрещане физическите и финансовите ви нужди) ще се прибави“ (Евангелие от Матей, 6 глава, 33 стих). Тези слова не са магическо заклинание или опиум, който трябва да ни хвърли в измамно блаженство. Те задават посоката към промяна на приоритетите и ценностите ни. Карат ни да префокусираме живота си и да погледнем на трудностите си от съвсем различен ъгъл. Изненадващо, това променя доста нещата и успява да разреши много „нерешими“ наши проблеми.

Христос е нашата надежда и за бъдещия свят

За много хора животът е пътешествие, което има начало, а също и край. Животът с Христос обаче няма край. Думите Му са отправени към всекиго, към всекиго Той протяга ръка, която очаква да бъде приета: „Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века“ (Евангелие от Йоан, 11 глава, 25 стих). Tой е отнел силата на смъртта, този последен враг на човешкия род, като сам е минал през нея и е възкръснал за нов и безкраен живот. Възкресението на Христос носи обещание за всеки, който Му се довери.

Адвентът представлява очакване. Какво всъщност очакваме ние – коледната трапеза, коледните подаръци, коледното пазаруване, коледната ваканция или идването на Царя на Царете?

Илюстрация: alyssamarieaarhaus.com

• 1. Традиционното богословско понятие е „Второ пришествие“.