Септуагинта

Септуагинта е първият превод на гръцки на древноеврейския текст на Стария завет. Направен е в Александрия III в. пр.Хр. от 70, или по-точно, 72-ма юдейски книжници, затова получава името Септуагинта1. Това заглавие, приложено първоначално върху Петокнижието, впоследствие се разпростира и върху целия Стар Завет. Септуагинта е била използвана от еврейската диаспора по гръцки земи, предвид отдалечаването от родния еврейски с поколенията. До нея получават достъп и неевреи и така се запознават с еврейската мисъл, което павира пътя на християнството. Именно този превод се ползва от първите християни2. В библеистиката се използва обозначението LXX.

История

Първо е преведено Петокнижието, съгласно Писмото на Аристей, по времето на Филаделф (285–247 пр.Хр.). Преводът на останалите книги е дело на голям брой други хора, действащи и в други места. Това се разбира както от вариациите в стила на превод (буквално или по-свободно), така и от разликите в използвания гръцки език. При всички положения, крайната дата е преди година 100 пр.Хр. Най-ранните пълни комплектовки, с които разполагаме, са от 4 в. сл.Хр. Също, съществуват преводи и на арамейски език, те се наричат „Таргум“.

С разпространението на християнството става постепенно отдръпване на евреите от LXX. Това става по следните причини:

1. Определени места дават различно звучене от наличния еврейски текст, което им изглежда „про-християнско“.

2. Някои „добавки“ от първите християни към текстовете: Например, в Псалм 96:10 към „Господ царува“ е било добавяно „от дървото“.

3. В края на първи век сл.Хр. е готова пълната комплектовка на текста и канона на Танах на еврейски език. Той изключва някои книги и пасажи, които присъстват в LXX, и изобщо, като произведен на по-късен етап, се радва на по-стриктна подготвителна работа (всяка буква се оглежда).

4. Сред определени учения в юдаизма се изповядва сакралност на самите букви и тяхното изписване. Това няма как да се приложи към нееврейски текст.

5. От така приготвения еврейски текст се прави нов гръцки превод (от гръцкия прозелит Акила на еврейския учител Акиба, който в стремежа си към пълен буквализъм изопачава гръцкия текст по отношение на интерпретация). Текстът звучи странно за гръкоговорящото ухо и Йероним (347–420, създал латинския превод Vulgata) си позволява иронизиране върху него.

6. Общата тенденция за дистанциране от Християнството – лексикално и екзегетично.

Впоследствие са направени още два превода, пак през втори век сл.Хр.:

1. Преводът на Теодотий – взема LXX за основа и прави корекции според оригиналния текст.
2. Преводът на Симах – изцяло нов превод, като стилът варира по отношение на строгост.

Тази работа по текста води до основаването на християнска школа в Александрия, която се занимава с текста на LXX и изчиства „добавките“. Така, в пълните ръкописи, които остават и до наши дни, такива няма. Те остават само в някои коптски и латински текстове.

В края на трети век сл.Хр. Ориген, най-изтъкнатият представител на Александрийската школа издава огромен труд, който е запазен до нас само в малки фрагменти, а именно Hexapla. В него в шест колони се съдържа оригинален еврейски текст, гръцка транскрипция на еврейските думи и четири гръцки превода. За него като учен, еврейският текст е авторитетният. Четирите гръцки превода, които следват са: Акила, Симах, LXX (с корекции) и Теодотий.

Ориген използва специална маркировка за допълнителните пасажи в LXX и извършва собствена корекция на текста на LXX за доближаване към еврейския. Той има за цел да спечели доверието на евреите, след като е направил такова „очистване“ на текста. Въпреки това, препоръчва в Църквата да се чете LXX като утвърден вече текст. Поради големия си обем Hexapla не се разпространява и не оказва влияние.

Скоро след Ориген, в края на трети век сл.Хр. имаме подобна ревизия на текста на LXX от презвитер Лукиан (загива като мъченик през 312 г., основател на екзегетическа школа в Антиохия). Той работи по-свободно с текста. През Константинопол преводът му бива широко разпространен в цялата област Константинопол–Антиохия.

Памфилий (Палестина) заедно с Евсевий Кесарийски издават LXX на Ориген (пета колонка от Hexapla), защото я смятат за по-добра от тази на Лукиан.

Текстови източници

Еврейският източник за превода LXX силно се различава от този, който след първоначално одобрение в края на първи век сл.Хр., се доразвива до най-авторитетния за евреи и християни Мазоретски текст. Различава се и от Кумранските ръкописи. При компилацията на LXX се следва и нова подредба на книгите (въз основа на хронология и стил).

Съвременният анализ на текста посочва петима преводачи, а не 72. Предполага се, че е имало един първоначален вариант на LXX, който за дългия период до крайната комплектация се е променял, следвайки промени и в базовия еврейски текст. Друг възможен модел е комплектация от множество независими базови преводи.

Текст

За разлика от утвърдения след 1 век сл.Хр. еврейски канон, в LXX присъстват допълнителни книги. За повечето от тях се предполага наличието на еврейска подложка при създаването, която през вековете е била изгубена или слабо засвидетелствана (Сирах, Барух, Товит и др.). За други, като „Премъдрост Соломонова“, се предполага, че са писани направо на гръцки.

Те се класифицират като:

• Второканонични (В) – понятие, използвано само в Католическата църква, за книги, които са добавени впоследствие към канона и също боговдъхновени.
• Неканонични (Н) – препоръчителни книги за четене, но не непременно боговдъхновени.
• Апокрифни (А) – книги, които не се препоръчват. (Терминът е некоректен, тъй като тези книги никога не са били скривани.).

В протестантството (с много малки изключения) и в юдаизма всички се приемат за апокрифни.

Следният списък съдържа допълнителните книги с маркери за състоянието им съответно според католицизма и православието:

• II Ездра: (А|Н) – преразказва части от II Летописи, Ездра и Неемия (последните две са обединени под името I Ездра) плюс допълнителен разказ за победния спор на тримата телохранители на цар Дарий със Зоровавел.
• Юдит: (В|Н)
• Товит: (В|Н)
• I Макавеи: (В|Н)
• II Макавеи: (В|Н)
• III Макавеи: (A|Н)
• IV Макавеи: (A|A)
• 151 Давидов псалм: (А|Н)
• Песни: (Н?|В?) – Представляват разширен вариант на определени песни от Стария завет, например, песента на Мойсей, когато морето поглъща Фараоновите войски. Съдържа списък от 9 песни плюс още 4, като две от тях засягат новозаветни събития и очевидно са прибавени по-късно. Тук е и т.н. „Молитва на Манасия“.
• Мъдрост Соломонова: (В|Н)
• Псалми Соломонови: (А?|А?) – споменавани в раннохристиянски източници като присъстващи в LXX, после загубени и преоткрити през 17 век в гръцки ръкопис.
• Сирах (Мъдрост на Исус, син Сирахов): (В|Н)
• Барух: (В|Н)
• Послание на Йеремия: (В|Н)
• Сузана: (В|Н) – 13 глава в Данаил
• Бел и драконът: (Н|Н) – 14 глава в Даниил

Книгите Естир и Йов в LXX съдържат допълнителни пасажи (В?|Н?)

Съществува книга III Ездра, която не присъства в LXX, но е призната за неканонична от Православната църква.

Източници:

1. Предговор “History of the Septuagint text” към Rahlfs–Hahnhart, SEPTUAGNTA, Editio altera (снет почти изцяло)
2. За списъка книги и техни описатели: Wikipaedia на няколко езика, PC програма e-sword.
3. Emmanuel Tov, “Textual Criticism of the Hebrew bible”, third edition

• 1. От латинското произнасяне на числото 70, записвано като LXX – б.а.
• 2. Вероятно те се реферират в 2 Тим. 3:15–16 – б.а.