Звездата на Спасението

Монахът Антоний основава Киево-Печорската лавра

950 години от смъртта му

При най-успешните трансплантации в медицината се използват тъкани, максимално подобни на тъканта в приемащия организъм. Подобен принцип можем да открием и в християнската духовност. Когато християнството е официализирано в Киевската Рус през 988 година, с кръщението на княз Владимир, богати хора правят дарения за изграждането на манастири. Първоначално това става по византийски образец, но скоро се оказва, че този тип монашество някак не е в съзвучие с темперамента на източните славяни.

България като блян

България – това е огромно изобилие вкусна храна. България е здраве и жизненост, усилен труд и енергично забавление. България има чисто небе и ярко слънце. Има сурови, страховити планини за покоряване; дълбоки, тъмни гори за преброждане; бурно море за плуване, бъбрещо на нежния бряг; дълбоки, криволичещи дерета, мамещи покрай разпенени потоци нагоре към диво, самотно уединение.

Научното и духовно наследство на една феноменална личност

Четири века от рождението на Блез Паскал

„Когато Господ реши да „насипе“ на някого (от Своите дарби), Той го прави без мярка.“ Като дете бях чувал тази поговорка. Не знам кой я е измислил, но тя се потвърждава от живота на немалко личности в историята на християнството. Сред тях е и Блез Паскал – човек с изключителни приноси към природните науки и математиката, богослов и същевременно блестящ апологет.

Галилей се изправя пред Инквизицията

390 години от процеса срещу него

Мнозина определят Галилео Галилей (1564-1642) като баща на модерната наука. Трудно е да се изброят, дори накратко, заслугите му за нейната поява и бурно развитие към края на XVI и през XVII век, в епохата на т. нар. „Първа научна революция“. През 1613 година той става един от първите изследователи, насочили към небето пет години по-рано изобретения в Нидерландия телескоп. Нещо повече, Галилей усъвършенства прибора и това му позволява да наблюдава подробности от лунната повърхност, да открие слънчевите петна, най-големите 4 спътника на Юпитер, фазите на Венера и пръстените на Сатурн (макар и видими просто като точки). Неговите изследвания дават мощен тласък на по-нататъшен напредък в астрономията – по съвременни оценки, трудът му „полага основите за много от модерните космически мисии и телескопи“.

Папа Александър VI разделя света на две

На почти всички лица в испанския кралски двор грейват усмивки. Само португалският посланик остава замислен и сериозен. Чете се на глас писмото на папа Александър VI: „Александър, римски епископ, слуга на Божиите слуги, до знатните суверени, нашия прескъп син в Христа Фердинанд, крал, и нашата прескъпа дъщеря в Христа, Изабела, кралица на Кастилия, Леон, Арагон, Сицилия и Гранада...“ Писмото всъщност е папска була, в която се прекарва линия, разделяща бъдещите колонии на Испания и Португалия. Папата заявява, че това ще способства за напредъка на Христовото дело.