Ранното утро на 24 февруари 2022 година. Този път денят не започва с обичайния медиен шум от пъстри вести и коментари относно политиката, икономиката, развлеченията и спорта. Новината е само една: мащабно военно нападение на Русия спрямо независима и суверенна Украйна. Едновременно от няколко страни, с огромна огнева мощ по въздух и по суша и въпреки многобройните заклинания през последните седмици от страна на руското ръководство, че данните за предстоящо нахлуване в Украйна, предоставени от американското разузнаване, били нелепа измислица, тъпа шега или злонамерена клевета.

Настоящото писание беше в първоначалния си вид съчинено в отговор на статия с автор богослова Георги Тодоров, очерняща журналиста Горан Благоев и публикувана в „Труд“ (вж. „БНТ и свободата на злословието“). Моят отговор не се удостои да бъде публикуван там. Явно в политиката на „Труд“ хвърлянето на кал пасва по-добре, отколкото хвърлянето на светлина по даден въпрос. Впрочем щом четете тези (вече силно преработени) редове, значи съм открил начин да стигна до вас.

Публичните празненства по Нова година не престават да ме поразяват със своята пищност. Искрят фойерверки, тътнат гърмежи, проблясват светлини във всички цветове на дъгата, лее се музика на високи децибели, купуват се тонове храна и алкохол. Такова разхищение на средства и необуздано веселие биха прилягали само на честването на нещо изключително радостно, надминаващо всеки друг повод за тържество. Кулминацията на празника настъпва с обратното броене на последните секунди на изминаващата година. То трябва да засили усещането за сакралност на момента – сякаш след последното „тик-так“ на годината светът вече няма да е същият и ние ще сме встъпили в една по-щастлива реалност.

От 20 до 22 юни в Пловдивския университет (ПУ) „Паисий Хилендарски“ се проведе международна конференция под надслов „Физика и богословие – вчера и днес“. Организатори бяха ПУ, Университетът на Фрибур (Швейцария) и Съюзът на учените в България. До голяма степен, проявата беше първата по рода си в България. И преди у нас са правени опити да се представи и обсъди богословската перспектива към концепциите и постиженията на науката. (Например, през 2011 г. край Стара Загора се състоя конференция „Православното богословие и природните науки“.) Новото на конференцията в ПУ бе, че бяха положени усилия и двете професионални групи – учени и богослови – да бъдат адекватно представени и така да се даде тласък на диалога помежду им. Друга отличителна черта на събитието беше участието на немалко представители на разрастващата се българска протестантска общност.

За втори път в своята история – и то в рамките на по-малко от 20 години – България беше посетена от върховния йерарх на Католическата църква. И в двата случая това не стана по покана на Българската православна църква (БПЦ). И в двата случая отзвукът в нашето общество беше широк и, в повечето случаи, положителен. И в двата случая посещението на Римския епископ беше знаково. Първата визита на покойния папа Йоан Павел II през май 2002 година дойде на фона на усилията на България да се върне в общността на демократичните европейски страни, като член на НАТО и на ЕС. Посещението на настоящия папа Франциск също протече в ключов момент за България. Дванайсет години след присъединяването ни към ЕС, песимизмът за бъдещето на страната се задълбочава. Надеждите за нейното благоденствие и демократично развитие все повече се изпаряват.