Списание ХАРТА

Не защото трябва, а защото можеш

Какъв живот подобава на един член на царска фамилия?

„Правилно ли живях? Правилно ли живея?“ Когато човек е живял определен брой години и започва да си дава сметка, че по-съществената част от живота му навярно е отминала, започва все по-често да си задава тези въпроси. В настоящите времена на Covid пандемия тези въпроси изникват още по-настойчиво, не само за хората в зряла възраст. За християнина перспективата за края е свързана с очакването да чуе думите „Добри и верни слуго…“ (Мат. 25:21,23), а това го кара старателно да издирва в Божието слово ориентири, които да му подскажат има ли основание да се надява на такава похвала.

Астрономът Джон Хершел е погребан до Нютон

150 години от смъртта му

Малкият Джон бил тормозен в училище и затова родителите му решили той да премине към домашно обучение. Джон бил единственото дете на великия астроном Уилям Хершел, откривател на планетата Уран и съставител на Каталога на мъглявини и звездни купове в северното небе. Това му дало възможност още в ранна възраст да се запознае с някои от най-известните учени на своето време. Сетне, като младеж, той изпъкнал сред всички останали таланти в математиката и природните науки. Като студент в Кеймбридж той бил неизменно най-добрият на математическите изпити и на 21-годишна възраст станал най-младият в историята член на Кралското дружество. По-късно той основава и става пръв председател на Кралското астрономическо дружество.

Размишления по време на великденска разходка

Беше ранен следобед през великденските празници, когато някой позвъни на вратата ми. Отпред стоеше един млад студент, когото познавах бегло; извини се учтиво, ако ме е обезпокоил, и помоли за разговор. Веднага забелязах, че е развълнуван, и му предложих – предвид хубавото време – да излезем навън. Когато тръгнахме на разходка край реката, въобще не беше нужно да го питам какво го тревожи. Той сам започна да говори. „Напоследък ме занимават въпроси за вярата“, каза той. „Ако човек иска да отиде вечерта на театър, той се интересува какво ще се играе. Изведнъж се запитах: „А какво се играе в моя живот? Кой е режисьорът и кой играе главната роля?“

Галериевият едикт за веротърпимост

1710 години от обнародването му

През значителна част от управлението си Галерий е установен в град Сердика (днешна София). Именно при неговото управление градът се сдобива със статут на столица на новосформираната в края на III век административна единица Вътрешна (Средиземноморска) Дакия. Според летописа на Луций Лактанций през 311 г. императорът се оказва покосен от смъртоносна болест. Галерий вероятно е смятал, че болестта е наказание свише поради многогодишната му злостна кампания срещу Христовите последователи. Изплашен до смърт и силно напълнял, той се усамотява в Сердика, търсейки избавление в минералните бани на древния град. Последните месеци от живота му са период на радикално преосмисляне на възгледите му, може би под влияние на вярващите жени в собствения му дом.

Християнското изобретяване на човешката личност

Един от най-важните уроци, на които ни учи историята, е непредвиденият развой на събитията. Нещата не се случват по начина, по който очакваме. Вземете например отговора, който нашата цивилизация дава в историята си на най-важния от всички въпроси: „Какво означава да бъдеш човек?“ От епохата на Просвещението насам, много хора в западния свят имат впечатлението, че да се отговори на този въпрос е лесно – трябва само да проведеш емпирично наблюдение на човешкото поведение във времето и пространството и да извлечеш няколко универсални максими въз основа на събраните данни. Разбирането ни е, че можем да разчетем истината за самите нас в свидетелствата на природата по начина, по който четем историята в някоя книга.