По­ня­ти­е­то ка­нон има гръ­ц­ки про­из­ход. В най-ши­рок сми­съл се упо­т­ребя­ва ка­то от­вес, об­ра­зец, мяр­ка, пра­ви­ло, нор­ма. В бо­го­слов­с­ка­та прак­ти­ка ка­нон има сми­съл на све­ще­но цър­ков­но пра­ви­ло, пред­пи­са­ние, ре­ше­ние, нор­ма за вя­ра­та, об­ре­ди­те и по­ве­де­ни­е­то, ус­та­но­ве­но от Цър­к­ва­та (апос­то­ли, св. от­ци, цър­ков­ни съ­бо­ри). По­ня­ти­е­то Биб­лей­ски ка­нон мо­же да оз­на­ча­ва как­то спи­съ­кът на све­ще­ни­те кни­ги, влез­ли в със­та­ва на Биб­ли­ята, та­ка и сбор­ни­кът от съ­щи­те те­зи кни­ги, ко­и­то се при­е­мат за бо­го­от­кро­ве­ни и са при­зна­ти за об­ра­зец и пра­ви­ло на жи­вот в хрис­ти­ян­ска­та вя­ра и доб­ро­де­тел. В хрис­ти­ян­ст­во­то ка­но­нът на Ста­рия За­вет е на­сле­ден от юда­из­ма, а но­во­за­вет­ни­ят ка­нон се офор­мя през пър­ви­те ня­кол­ко ве­ка след Хрис­тос.

Биб­ли­я­та (или Све­ще­но­то Пи­са­ние) е сбор­ник от пис­ме­ни до­ку­мен­ти (биб­лей­ски кни­ги), за ко­и­то се вяр­ва, че раз­кри­ват по ис­ти­нен и прав­див на­чин ха­рак­те­ра на Бо­га и същ­ност­та на вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та Mу с чо­ве­че­ст­во­то. При­чи­на­та, по­ра­ди ко­я­то те­зи кни­ги са цен­т­рал­ни как­то за юда­из­ма (ед­на част от тях), та­ка и за хри­с­ти­ян­ст­во­то, е спо­де­ле­на­та меж­ду юдеи и хри­с­ти­я­ни вя­ра, че Бог е го­во­рил в чо­веш­ка­та ис­то­рия и че Tой е дви­же­ща­та стра­на във вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та Си с хо­ра­та. Све­ще­но­то Пи­са­ние, в та­къв слу­чай, се явя­ва но­си­тел на бо­же­ст­ве­но­то по­сла­ние към чо­ве­ка и на на­чи­на, по кой­то Бог се раз­кри­ва и пра­ви се­бе си по­зна­ва­ем за хо­ра­та (Бо­же­ст­ве­но от­кро­ве­ние).

Ек­зе­ге­зис (от гр. exēgeomai – извеждам, обяснявам) е кри­ти­чес­ко тъл­ку­ва­не или ин­тер­пре­та­ция на текст и по-спе­ци­ал­но на ре­ли­ги­о­зен текст. Тра­ди­ци­он­но тер­ми­нът се е из­пол­з­вал в ми­на­ло­то в сми­съл на тъл­ку­ва­не на тек­ста на Биб­ли­я­та. Днес зна­че­ни­е­то му е раз­ши­ре­но до об­яс­не­ние на про­из­во­лен текст, за­то­ва за обоз­на­ча­ва­не тъл­ку­ва­не­то на биб­лей­ски текст ве­че се полз­ва по-кон­крет­ни­ят тер­мин „биб­лей­ски ек­зе­ге­зис“.

С това интервю желаем да дадем възможност на двама български учени в областта на физиката и философията да споделят своите виждания по въпроси, свързани с науката и християнската философия. Въпросът, който до голяма степен обхваща темата на интервюто, е дали разбирането на закономерностите, според които функционира Вселената, прави ненужна или невъзможна вярата в съществуването на Творец, който е планирал, създал и поддържа тази Вселена. От една страна този въпрос дава тон на историческия дебат между наука и религия, от друга, той се докосва до личния светоглед на учения и до мотивацията му да се занимава с наука.

Науката е безпомощна по въпросите на праисторията по начин, за който едва ли мнозина си дават сметка. Науката, на чиито съвременни чудеса всички се дивим, постига успехи благодарение на непрекъснато трупане на данни. При всички изобретения с практическо приложение и при повечето открития в естествознанието тя винаги може да подкрепи доказателствения материал с експеримент, Но тя не може експериментално да получи човек или да установи по наблюдения какво са правили първите хора. Дори да експериментира само с пръчки и парчета ламарина в двора си, изобретателят може стъпка по стъпка да напредне в конструирането на самолет. Но не може да наблюдава в двора си еволюцията на „липсващото звено“.