Последните дни от отминалата седмица преминаха под знака на разтърстващо събитие – терористичния акт срещу група израелски туристи на бургаското летище. Новина, която шокира преди всичко със своята неотменимост; с грозната си и болезнена реалност. Реалност, от която е невъзможно да избягаме като от тежък и кошмарен сън, прогонен от първите лъчи на утрото. Реалност, чието озъбено лице ни гледа от кадрите на преките телевизионни репортажи, от окървавените лица на лутащите се в района на събитието хора – като по чудо оцелели от сеещата смърт и разрушения вълна на взрива, предназначен да ги превърне в мишени на неясна кауза, за която единственото сигурно е веруюто – „целта оправдава средствата!“

Случи се нещо, за което много хора смятаха – по неясни и нелогични причини – че няма как да се случи. Световните сътресения, тревоги, трагедии се виждаха някакси много екранно, фоново и малко воайорски през малката дупчица, през която наблюдавахме света. И те ни изглеждаха много малки и много далече. Кое ни кара да смятаме, че не сме абонирани за световните процеси и че те няма да изкривят и дори разбият малката ни пощенска кутия, в която получаваме писмата от света. Докато един ден получаваме пратка, която взривява кутията. Такава промяна буквално избухна на 18 юли.

Джон Ленъкс е един от съвременните християнски апологети, които в последно време активно се ангажират в публични дебати с позицията на т. нар. „нови атеисти“. Като казвам „апологет“ нямам предвид богослов. Той е професор по математика в Оксфорд. Но аргументите на хора като Ричард Доукинс или Кристофър Хитчинс против християнството (и други религии), не изискват поправки на някакво изтънчено богословско равнище, а по-скоро постоянно напомняне, че проектирайки християнската вяра върху ограниченото светогледно пространство, което техният атеизъм позволява, те пропускат принципни неща в дебата.

Преди време попаднах на интересна статия в сайта reduta.bg, наречена "Ако имахме нужда от по-различна църква, щяхме да я имаме". Авторът ѝ Ясен Бориславов прави кратка ретроспекция на участието на Българската православна църка в обществения живот в България след промените през 1989 г., като фокусът е серията от негативни за образа на БПЦ събития, случили се в началото на 2012 г. , основно разкритията около досиетата на висши духовни лица.

Тези дни в България гостува пътуващият по целия свят индийски духовен учител Шри Шри Рави Шанкар. Основната тема на поученията му по света са стресът на западния човек и изчистването на „токсините“ от него като средство за постигане на по-добър живот и световен мир. Както гласи новината в сайта на държавния „Канал 1“: „За обикновените хора от всички раси и религии той е антистрес гуруто на света. Над триста милиона, в това число и 20 хиляди души у нас, се докосват до изчистената му мъдрост...“