Един творец винаги оставя своя характерен почерк в творбите си. Този феномен на човешката култура вдъхновява християнските апологети да развият различни аргументи за съществуването на Бога, като изхождат от определени характеристики на Неговото творение. Т.нар. телеологичен аргумент подчертава реда и целесъобразността, на които се натъкваме навсякъде в природата, и изтъква, че те могат да се обяснят най-добре с един премъдър, разумен и планомерен Създател. Телеологични аргументи, макар и в неразгърнат вид, срещаме още у библейските автори – например, цар Давид (Пс. 19:1-6) и ап. Павел (Рим. 1:20). Подходът става особено популярен през XVII-XVIII век, със зараждането на модерната наука и чрез последователните усилия на някои учени и духовници. Сред последните е и англичанинът Уилям Пейли (William Paley).

При най-успешните трансплантации в медицината се използват тъкани, максимално подобни на тъканта в приемащия организъм. Подобен принцип можем да открием и в християнската духовност. Когато християнството е официализирано в Киевската Рус през 988 година, с кръщението на княз Владимир, богати хора правят дарения за изграждането на манастири. Първоначално това става по византийски образец, но скоро се оказва, че този тип монашество някак не е в съзвучие с темперамента на източните славяни.

България – това е огромно изобилие вкусна храна. България е здраве и жизненост, усилен труд и енергично забавление. България има чисто небе и ярко слънце. Има сурови, страховити планини за покоряване; дълбоки, тъмни гори за преброждане; бурно море за плуване, бъбрещо на нежния бряг; дълбоки, криволичещи дерета, мамещи покрай разпенени потоци нагоре към диво, самотно уединение.

Мнозина определят Галилео Галилей (1564-1642) като баща на модерната наука. Трудно е да се изброят, дори накратко, заслугите му за нейната поява и бурно развитие към края на XVI и през XVII век, в епохата на т. нар. „Първа научна революция“. През 1613 година той става един от първите изследователи, насочили към небето пет години по-рано изобретения в Нидерландия телескоп. Нещо повече, Галилей усъвършенства прибора и това му позволява да наблюдава подробности от лунната повърхност, да открие слънчевите петна, най-големите 4 спътника на Юпитер, фазите на Венера и пръстените на Сатурн (макар и видими просто като точки). Неговите изследвания дават мощен тласък на по-нататъшен напредък в астрономията – по съвременни оценки, трудът му „полага основите за много от модерните космически мисии и телескопи“.