Преди известно време на западния книжен пазар се появи книга с провокативното заглавие „Калвин – мистик“. Автор е професор Карл-А. Келер от Университета в Лозана. Книгата се вписва в перспективата за изследване на възможната сходимост между две системи на християнска духовност. Макар да произлизат от различни традиции, те изразяват един и същ духовен стремеж; едната е ориентирана към реформаторската евангелско-протестантска проповед, а другата – към източноправославната мистична съзерцателност. Келер се опитва да ги сближи, дори да ги съедини.

На 21 юни 1675 г. майсторът-зидар Томас Стронг полага основния камък за новия строеж на катедралата „Свети Павел“ в Лондон. Камъкът е избран на случаен принцип от купчина дялани камъни, останали на мястото. Оказва се, че върху него още от по-рано е врязана латинската дума Resurgam: „Ще възкръсна“. На събитието присъства ограничен кръг от свидетели.

През 1268 г. един кръстоносец е отзован от Близкия изток, където воюва срещу настъпващите към Европа мюсюлмански войски. Светското му име е Тедалдо Висконти от Пиаченца. Той напуска бойното поле и своите съратници, като цитира откъс от един псалом: „Ако някога те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми умението си“ (Пс. 137:5). Следват две години и девет месеца (!) политически и вътрешноцърковни борби, докато през 1271 г. Тедалдо Висконти става папа Григорий X.

На 12 февруари 1865 г. галериите на Конгреса на Съединените щати са препълнени. И чернокожи, и бели се борят за място, за да вземат участие в историческия момент. За първи път в историята на републиката чернокож – и то бивш роб – се готви да говори пред парламента. На тази дата, само две седмици след ратифицирането от Камарата на представителите на XIII-та поправка на Конституцията на САЩ за премахване на робството и месеци преди официалния край на Гражданската война през април 1865 г., Хенри Гарнет е готов да произнесе една от двете най-важни речи в живота си.

Всички сме чували за Чарлз Спърджън. Ние всички сме чували, че е наричан „Принцът на проповедниците“. Проповядвал е лично до тринадесет пъти седмично, събирал е най-голямата църква по онова време и е можел да се чуе в тълпа от двадесет и три хиляди души (без микрофон). В печата той публикува около осемнадесет милиона думи, като през живота си продава над петдесет и шест милиона екземпляра от своите проповеди на почти четиридесет езика.