Последното слово, което изрича умиращият Исус съгласно най-старото свидетелство1, е по-скоро вик, отколкото думи: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ Дали този прощален зов не е признание за капитулация? Слънцето е изгубило своя блясък; сякаш вече не е в състояние да гледа ужаса. Небесните тела надават вик, а Бог мълчи. И се питаме отново: „Това не е ли капитулация?“

В началото на 1943 г. Втората световна война навлиза в решителния си стадий. На Източния фронт армията на Хитлер губи решаващата битка при Сталинград. А в Западното полукълбо войната се води преди всичко по море. Многобройните и добре оборудвани немски подводници кръстосват северния Атлантик и атакуват – често успешно – корабите на съюзниците.

„Заради всичко, което сте правили добре, аз ви дарявам със свобода.“ Тези думи изрича старият владетел на Аксумското царство (днес, Етиопия), на смъртния си одър. Пред него стоят двама младежи от Тир, които са били негови роби в продължение на няколко години. Един от тях му е служил като виночерпец, а другият – като личен секретар. Имената им са съответно Едесий и Фруменций.