„Имаше Рождество, спор няма, знак несъмнен ни се даде.“ Така казват влъхвите в поемата на Т. С. Елиът. Някои разчитат това решително заявление като израз на неохотна, половинчата вяра. Мен пък, напротив, тази поема ме впечатлява със своето реалистично и експлозивно твърдение за смисъла на Рождество. Тя заявява, че с това раждане е внесено нещо ново в този стар свят – нещо така радикално ново, че разклаща самите основи на стария свят.

В едва дванадесет кратки стиха Евангелието от Матей описва посещението на тайнствените влъхви, дошли да се поклонят на младенеца Исус. Очарованието на мистериозните магове от екзотични земи завладява въображението на ранните християни. Краткото повествование на ев. Матей бива разширено и доразвито до коледната приказка, която слушаме днес. Дали такива мъдреци наистина са съществували и ако да, кои са били те и откъде са дошли? Преобладаващото мнение сред изследователите на Новия завет е, че цялата история е измислица: фантастичен мит, създаден, за да подчертае специалното значение на раждането на Исус. Но дали са прави?

За вдъхновение и размисъл предлагаме на читателите подбор от стихове, свързани с празника и атмосферата на Рождество Христово. Авторите принадлежат на две различни християнски традиции: Карол Войтила (папа Йоан Павел II) и арх. Серафим (Алексиев).

Макар в нашето съвремие християнската вяра да се свързва най-вече с т. нар. западен свят, нейните традиции са дълбоко вкоренени в Изтока. Голяма част от земите, които обичайно смятаме за крепост на исляма, някога са били почти напълно християнизирани и носят своя история – често почти напълно непозната, освен за тесните специалисти. Именно там, в древния сирийски град Дамаск, през 675 или 676 г. се ражда един от най-значимите християнски богослови, Йоан Дамаскин.

Преди известно време на западния книжен пазар се появи книга с провокативното заглавие „Калвин – мистик“. Автор е професор Карл-А. Келер от Университета в Лозана. Книгата се вписва в перспективата за изследване на възможната сходимост между две системи на християнска духовност. Макар да произлизат от различни традиции, те изразяват един и същ духовен стремеж; едната е ориентирана към реформаторската евангелско-протестантска проповед, а другата – към източноправославната мистична съзерцателност. Келер се опитва да ги сближи, дори да ги съедини.