„Има само една свята (unam sanctam) католическа и апостолска Църква, извън която няма нито спасение, нито прощение на греховете...“ Така започва булата, издадена от папа Бонифаций VIII на 18 ноември 1302 г. Тя влиза в историята под заглавието Unam sanctam и все още предизвиква дълбоки противоречия. Особено смущаващо е последното изречение: „Затова ние заявяваме, казваме ясно и утвърждаваме, че за спасението на всяко човешко същество е напълно необходимо подчинението на римския понтифекс.“

На втория ден на Рождество Христово, 26 декември 1767 г., 36 затворници излизат с клатушкаща се походка от кулата Констанс. Някои са с напълно съсипано здраве. Една от тях е Мари Дюран, която е прекарала в крепостната тъмница цели 38 години. Кулата Констанс била издигната върху блатиста земя до селището Ег-Морт (Aigues-Mortes) близо до устието на река Рона във Франция. Тя е част от по-голям замък, построен от граф Филип Смелия през XIII век, като архитектурата ѝ следва образците на крепостите на кръстоносците в Палестина. Освен като военен обект, крепостта е служела и като фар – най-високата бойница била снабдена с мощен фенер и била наречена „маякът на Карл Велики“.

През ноември 2022 г. се навършиха точно 1920 години от смъртта на раннохристиянския римски епископ св. Климент. На 23 ноември 101 г. той загива мъченически близо до кримския град Херсон. По това време император на Римската империя е Траян. С вдъхновената си проповед и служение Климент обръща много езичници от идолите към Христос. По време на едно народно въстание езичниците се оплакват от неговата дейност, поради което императорът изпраща Климент и много други християни на заточение в Херсон, където са осъдени на тежък физически труд в каменоломните. Според църковното предание, след като отказва да принесе жертва на римските богове, той е качен на лодка, завързан за котва и изхвърлен във водите на Черно море.

Как ние, които не знаем какво ще се случи следващата година, ще проумеем това, което някой е предвидял за столетия напред? Единствен Божият Дух, Който обгръща началото и края на света, може така да открие тайната на бъдещето на човека, че той да пророкува за укрепяване на вярващите и за предупреждение на невярващите. Този глас на Единствения, който проехтява тихо през вековете и към който тук и там се присъединява някой друг глас на пророк, в крайна сметка се включва в среднощното поклонение на овчарите и във всеобхватното ликуване на вярващата в Христос Църква: „Роди ни се Дете, Син ни се даде.“

На 2 септември 1872 г. в Копенхаген умира Николай Фредерик Северин Грундвиг, епископ и спорна фигура в държавната Лутеранска църква. Датчаните осъзнават, че ги е напуснал един голям човек, който на дело се е превърнал в национална институция. Независимо дали са били съгласни с неговите становища или не, те трябвало да признаят, че личността му е променила трайно техния живот.