20 години списание ХАРТА

Френската революция и култът към „Върховното същество“

Опитът за налагане на деистична религия

Противопоставянето на Римокатолическата църква е една от водещите каузи на Френската революция. Първоначално причините били по-скоро от политическо и икономическо естество. Църквата притежавала много имоти, имала силно влияние в кралския двор и се радвала на редица привилегии, дадени ѝ от властта. Голямото мнозинство от французите, включително и немалко вярващи, се отвращавали от покварата и алчността на висшия клир. Тези настроения довели до избухване на насилие и преследвания срещу църковни дейци след падането на Бастилията през 1789 г.

Собственият фашизъм

Като че е станало удобно правило за всички беди да виним единствено обществени устройства, системи, идеологии и отделни личности, които ръководят различни народи. Често пъти без никакво колебание ние даряваме себе си с правата на най-справедливи съдници и лишени от чувство за хумор, поставяме нашите собствени „аз“ извън планетата. И разбира се, великодушно забравяме нашите лични участия в извършването на простъпките, греховете или престъпленията, които съдим. Ние обичаме да съдим всички други, освен себе си.

От какво ще ни избави Възкресението?

Като християни ние вярваме и се надяваме, че възкресението от мъртвите, което очакваме, ще ни избави от скръбта по унизеността на човешката природа. Че ще върне на нас и на всичките ни близки – роднини и приятели в Христа – онова първоначално достойнство, което човекът е загубил чрез прародителския грях на Адам и Ева. Вярваме и се надяваме, че ще се видим преобразени – такива, каквито сме замислени да бъдем, преди още да сме се появили на този свят.

Оставен от Бога

Последното слово, което изрича умиращият Исус съгласно най-старото свидетелство1, е по-скоро вик, отколкото думи: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ Дали този прощален зов не е признание за капитулация? Слънцето е изгубило своя блясък; сякаш вече не е в състояние да гледа ужаса. Небесните тела надават вик, а Бог мълчи. И се питаме отново: „Това не е ли капитулация?“

Мъченичеството на св. Севастиан

Ако сте прелиствали енциклопедия с картини на известни художници или сте запознати със средновековното изкуство, вероятно сте виждали картината на красив млад мъж, завързан за кол и прострелян със стрели. Това е св. мъченик Севастиан, чиято памет в Римокатолическата църква се отбелязва на 20 януари, а в Православната – на 18 декември. Художници като Петер Паул Рубенс, Гуидо Рени, Антонело да Месина, Ел Греко, Маркантонио Басети и много други са били очаровани от него. Неговият случай е рядък – той е бил мъченик два пъти.