Нека вникнем в тайната на кръстната смърт, за да не би някой изведнъж да каже: „Ако Той трябваше да умре, това не бе срамна или позорна смърт, а смърт, която имаше нещо достойно в себе си.“ Знам наистина, че мнозина, презирайки името на Кръста, отстъпват от истината, докато Кръстът съдържа в себе си велик смисъл и голяма сила. Тъй като Христос бе изпратен да отвори пътя към спасението за всеки, дори за най-нископоставения човек, сам Той се смири, за да може да ги избави.

Разходката по местата, където е живял Исус, и тихата молитва, са едни от най-красивите преживявания, които може да има един християнин. Но нещо дори още по-смислено е да превърнем сърцата си в гостоприемно място, където Христос може да продължи да ходи днес.

Милосърдието не е нищо друго, освен да приемеш любов и на свой ред да я отдаваш. Достатъчно е да се огледаме наоколо, за да видим нуждите на света, на нашите градове и на всички край нас. Много хора, както близки, така и далечни, очакват някой да обърне лице към тях, да им протегне ръка, за да се изправят отново. Тази ръка може да бъде моята или вашата!

Всеки човек се стреми да избегне смъртта; да я приемеш и победиш е възможно за тези, които са братя и сестри в Христа, победителя на смъртта. Невидимият Бог стана видим, а кръвта, която проля на Кръста свидетелства за това. А още по-велико свидетелство откриваме във Възкресението, към което всички ще бъдем призовани един ден.