Йоан Дамаскин: последният от църковните отци

Макар в нашето съвремие християнската вяра да се свързва най-вече с т. нар. западен свят, нейните традиции са дълбоко вкоренени в Изтока. Голяма част от земите, които обичайно смятаме за крепост на исляма, някога са били почти напълно християнизирани и носят своя история – често почти напълно непозната, освен за тесните специалисти. Именно там, в древния сирийски град Дамаск, през 675 или 676 г. се ражда един от най-значимите християнски богослови, Йоан Дамаскин. 

Фамилното име на Йоан е Монсур и историците предполагат, че той произлиза от заможно арабско християнско семейство. Дядо му и баща му заемат високи постове в местната администрация: положение, което запазват и след падането на града в ръцете на мюсюлманите през 635 г. Първоначално Йоан Дамаскин тръгва по техните стъпки, но по някое време напуска поста си и става монах в манастира Мар Саба близо до Витлеем, а през 735 г. е ръкоположен за свещеник. Значителният му богословски принос се изразява в поне четири области. 

Първо, Йоан Дамаскин е най-крупният до своето време систематизатор на светоотеческата християнска мисъл, който събира и обобщава това, което е било утвърдено в периода на Вселенските събори. На това е посветено неговото най-важно произведение Извор на знанието. Книгата се състои от три части. Първата е наречена „Философски глави“. Тя се занимава с логиката, философията и езика и подготвя читателя да разбере следващите части. Следва „За ересите“, която описва и накратко оборва редица ереси. Подобна класификация е характерна за епохата и води своето начало поне от известния Фанарион на Епифаний Кипърски. Различните автори описват различни отклонения от вярата, според това кои намират за по-актуални за моментната ситуация и за целите, които си поставят. Характерно за Йоан Дамаскин е, че тук той включва и исляма, който разглежда като християнска ерес. Последната част носи името „Точно изложение на православната вяра“. Тя е най-важната и същинска част на богословското изложение на автора и често е публикувана като самостоятелна книга. Извор на знанието има огромен авторитет в Средните векове както на Изток, така и на Запад и често е използвана като справочник на вярата, към който хората се обръщат. Макар че би било прекалено да я наречем систематично богословие в съвременния смисъл на понятието, тя (подобно на Против ересите на Ириней Лионски) несъмнено носи такива характеристики. Днес Извор на знанието основателно продължава да се смята за един от най-значимите патристични трудове1.

На второ място, Йоан Дамаскин е един от най-изявените защитници на почитта към иконите. Неговият живот съвпада с периода на Иконоборческата криза, избухнала през 726 г. с постановлението на император Лъв III и завършила чак през 842 г.. От своя отдалечен манастир във Витлеем, където византийската власт не би могла да го достигне, Дамаскин пише известните си Три слова за иконите, в които убедително излага аргументите, залегнали по-късно в постановленията на Седмия вселенски събор (Константинопол, 787 г.).

Трето, Дамаскин е значим химнописец. Той оставя след себе си значително музикално наследство, което продължава да се пее в богослуженията на Православната църква. Подобно на останалите източни химни, които са издържали проверката на времето, то е изключително богословски наситено и се приема за легитимен източник на богословие. Интересен, макар и малко известен факт е, че химни на Дамаскин се изпълняват по време на възкресенските служби в някои западни, протестантски лутерански църкви.

Най-сетне, Йоан Дамаскин е един от първите християни, които влизат в дебат с исляма. До нас са достигнали две негови произведения по темата, в които той показва известни познания върху Корана, който критикува остро. Първата е част от описанието на ересите в Извор на знанието, под надслов „Ереста на исмаиляните“, а втората книга е озаглавена „Разговор между християнин и сарацин“. 

Интересно впечатление в тази връзка прави доста толерантното отношение на ранния ислям към християнското население в завоюваните от тях територии. Халифите не само не пречат на неговото практикуване, но и набират голяма част от своята администрация именно сред християните. Фактът, че Йоан Дамаскин се осмелява да публикува богословски съчинения, полемизиращи с исляма, е красноречив. Донякъде иронично, именно обстоятелството, че живее под мюсюлманска власт, го защитава от преследването на християнските владетели по време на Иконоборческата криза. Други, като патриарх Никифор от Константинопол и монахът Теодор Студит, нямат този късмет. 

Йоан Дамаскин умира през 749 г. Понякога той е наричан последният от източните църковни отци. Разбира се, подобно определение е неточно, тъй като Светият Дух не е преставал да действа и да издига учители и защитници на вярата през всяка епоха. Въпреки това, названието удачно подчертава значимостта на личността и делото на един от най-интересните и важни християнски богослови.

• 1. Между 2014 и 2021 издателство „Изток-Запад“ публикува в три тома нов двуезичен превод на книгата на български и гръцки.