Събитието, породило празника Благовещение на св. Богородица се разкрива в разговора между св. Дева Мария и архангел Гавриил, който се намира в Евангелието според Лука 1:26–38. Възвестяването на благата вест от архангел Гавриил като „тайната от вечност“ и приемането ѝ от Дева Мария са едни от ключовите моменти в Божия план за човешкото спасение. Благовещението предхожда непосредствено Въплъщението на Господ Иисус Христос – един от основните християнски догмати, представляващ централно събитие от историята на Домостроителството – действието на Божията любов в името на човешкото спасение. В изпълнение на старозаветните пророчества, това събитие е явяването в плът и в човешки образ на второто Лице на Света Троица – Божият Син, с мисия да победи греха и смъртта чрез изкупителната Си жертва на кръста.

На 24 февруари 2015 г. сдружение „ХАРТА“ проведе в Асеновград дискусия „Свободата, за която (не) си струва да умреш“ с участието двама свои членове, адв. Наталия Христова и д-р Тодор Велчев. Събитието предизвика интерес в местната общественост и много въпроси в залата. Предлагаме ви отзиви за дискусията от първо лице – през погледа на Наталия Христова.

Коя е най-обсъжданата тема на света? Разисквана от блестящи и непретенциозни умове. Тема, върху която е мислено и писано твърде много и продължава да се пише, няма и да се спре. Oбект едновременно на научни изследвания, на литературни произведения и такива на изкуството, вдъхновение за поети и творци. Възхвалявана и отричана, носеща неземно щастие и оставяща неизлечими белези. Носеща болка, но въпреки всичко търсена и провокирана; търсеща и провокираща; привличаща и отблъскваща. Темата за чувството, принасящо толкова много жертви и същевременно подтикващо към жертви. Темата, за която всеки може да говори от първо лице, защото едва ли има човек, който да не я е изпитвал, да не е белязал живота си с нея. Онази тема, за която всеки може да сподели мнение, такава, че всеки смята, че може да бъде експерт без да е нужно обучение. Извор на живот и потапяща в скръб. Темата за любовта. И все пак, знаем ли какво е любовта?

Неефективността на съдебната система и развалата сред магистратите са една от постоянните теми в публичното говорене днес. Почти никой не вярва на съда и на способността му да наказва престъпниците и да решава спорове. Има нещо много българско в тази картина. Българинът е склонен сам да раздава справедливост, поне с думи. Като търси мярката за справедливост в някакво общонародно мнение, общонародна правда. Дълго време тази правда си остава наистина само под формата на мнение, но ето че смутните времена в средата на XX век откриват възможности за грубо налагане на „народна правда“, за каквото българинът преди не е и мечтал… Оттогава изминаха седем десетилетия. Обезглавеният някога народ започна да търси своите достойни водачи, които да го изведат от блатото. И недоумява защо такива няма или се намират трудно. Защото не осъзнава, че сам се е осъдил на такова състояние.

Към края на XIX и началото на XX век България излиза от своето Възраждане с голям духовен и интелектуален потенциал. Въпреки историческите превратности и катастрофалните последствия от войните през 1913–1918 г., следващите две десетилетия на Третото българско царство са белязани от осезаем напредък и от постепенното оформяне на същински национален елит: духовен, политически, стопански, културен, военен. Малката ни държава има всички шансове да се впише в семейството на развитите европейски страни. Но установената след преврата на 9.IX.1944 г. комунистическа диктатура успява да зачеркне тези перспективи. Особено чрез проведения планомерен и всеобхватен погром на националния елит.