Апостолът на Германия

Да проповядваме Божиите планове на големи и малки, на богати и бедни. Да ги възвестяваме на всички съсловия и на всички възрасти, докато Господ ни дава сили, навреме и ненавреме…

Тези думи принадлежат на един от най‑известните мисионери на VIII век сред германските племена. Той се казва Уилфрид и е роден през 673 г. в южната част на Англия. От ранна възраст е приет и възпитан в абатството в Ексетър, а по‑късно – и в това в Нурслинг, според правилата на строгия бенедиктински устав.

В хода на своето християнско образование Уилфрид се научава на усърдие в молитвата и в учението, на вярност към католическата Църква и на мисионерска ревност при обръщането към Христа на езическите народи, както и на онези, които отново са изпаднали в езичество. За да разбира по‑добре свещените текстове, той усвоява латински, гръцки и еврейски език, изучава задълбочено посланието и духовността на отците на Църквата, става учител и пише граматика за своите ученици, както и поезия.

И понеже сме в месеца на „езиците“ (Петдесетница), нека отбележим, че Уилфрид поисква от папата назначение да замине за Северна Холандия и да работи там сред езическите племена. Той смята, че неговият англосаксонски език ще бъде разбираем не само за холандците, но и за германските народи. Така, освен че усвоява древните езици, той разчита и на дарбата да разбира хората около себе си, вярвайки, че Господ неслучайно го е заселил в тези земи.

За да се справи с нелеката задача да благовества, Уилфрид разбира, че му е необходима подкрепата на Църквата. Нужни са му повече съработници, които да му помагат сред народите. Те трябва да осъзнават, че не само ще проповядват на езичниците, но – ако е необходимо – ще трябва да дадат и живота си за Христа. Затова през 718 г. той се отправя към Рим, за да се срещне с папа Григорий II, който също желае спасението на германските народи. Папата го задържа при себе си през цялата зима и през май следващата година го изпраща като папски мисионер с всички необходими пълномощия, като му дава и ново име: Бонифаций. С това име Уилфрид става известен и като „апостолът на Германия“.

Връщайки се от Рим, Бонифаций си спечелва слава сред германските народи, като отсича свещения дъб на техния езически бог Тор. Езичниците очакват, че боговете ще поразят Бонифаций. Когато той остава невредим, те осъзнават безсилието на своите богове и признават, че християнският Бог е по‑велик от техния. Като ироничен жест Бонифаций използва отсечения дъб, за да построи църква.

Следва период на плодотворна евангелизация. Откликът е толкова голям, че се налага Бонифаций да пише до Англия за още съработници. Десетки английски монаси се отзовават с готовност и хиляди езичници са доведени при Христос в областите Фризия, Хесен и Тюрингия. По онова време езикът на немските саксонци е толкова близък до английския саксонски, че англичаните не срещат особени затруднения в разбирането и общуването.

Успехът на Бонифаций в обръщането на езичниците към живия Христос е толкова голям, че папата го назначава за архиепископ на областта. Така този свят мъж получава пълномощия да създава епископски седалища и да назначава епископи, където е необходимо. Освен това той основава манастири, включително прочутата обител във Фулда.

Наред с мисионерската му дейност се открояват и усилията му за реформиране на франкската църква. Тя била изпаднала в поквара. Чрез поредица от събори и чрез личните си призиви Бонифаций провежда морална реформа сред народа. Той укрепва църквата, което оказва влияние върху цялото общество.

Апостолът на Германия загива мъченически на 81‑годишна възраст. На 5 юни 754 г., заедно с 52 монаси, той очаква пристигането на няколко новопокръстени, които трябвало да приеме в църквата. Внезапно върху тях се нахвърля отряд фризи, въоръжени с мечове. Епископът забранява на своите братя да се бият и им казва: „Спрете, деца, не се бийте; оставете войната, защото свидетелството на Писанието ни призовава да не отвръщаме на злото със зло, а с добро. Ето че настъпи желаното време, ето че дойде часът на нашата крайна цел: смелост в Господа!“ Призовавайки сътрудниците си да приемат мъченическа смърт за Христовото царство, старецът смело понася ударите на меча – за защита прикрива единствено главата си с книгата, която чете. Петдесет и трима християни са посечени до смърт. Така завършва земния си живот Бонифаций – един от най‑влиятелните англичани на всички времена.

Дали използваме езика, който Бог ни е дал, за да разширяваме Неговото царство? Колко хора около нас, колко народи биха разбрали това, което им казваме! Нека не се спираме от това, че в страната ни има различни диалекти и че народите около нас са различни. В месеца на Петдесетница нека не забравяме да разказваме за великите Божии дела (Деяния 2:11). В историята на Църквата има толкова много хора като Бонифаций, които не са се спирали дори пред меча, за да донесат спасителната вест до колкото се може повече непокаяли се души. Нека се наредим сред тях!