Реформацията е уникален феномен не само в църковната история, но и в историята на религиите въобще. Изследователите често подчертават значимостта на политически, икономически, социални и психологически фактори за нейното начало и последвалото почти стихийно разпространение на реформаторските идеи в Европа, но това не променя дълбоката религиозна същност на този процес. Днес ние трудно можем да си представим в каква степен християнската религия е определяла всички сфери на живота на европейците в началото на ХVІ в., както и колко невъзможно е било за тях да мислят себе си и своето съществуване независимо от Църквата, оглавявана от римския епископ в качеството му на викарий на Исус Христос.