Звездата на Спасението

Собственият фашизъм

Като че е станало удобно правило за всички беди да виним единствено обществени устройства, системи, идеологии и отделни личности, които ръководят различни народи. Често пъти без никакво колебание ние даряваме себе си с правата на най-справедливи съдници и лишени от чувство за хумор, поставяме нашите собствени „аз“ извън планетата. И разбира се, великодушно забравяме нашите лични участия в извършването на простъпките, греховете или престъпленията, които съдим. Ние обичаме да съдим всички други, освен себе си. Всеки би казал, че това е един от най-човешките грехове, защото е присъщ всекиму. Но аз започвам с него, не за да оправдавам съществуването на порочни обществени системи, идеологии и водачи, а за да се опитам да разбера размера на нашата собствена вина, размера на онова, което всъщност храни, поддържа и крепи така здраво обществената неправда.

От какво ще ни избави Възкресението?

Като християни ние вярваме и се надяваме, че възкресението от мъртвите, което очакваме, ще ни избави от скръбта по унизеността на човешката природа. Че ще върне на нас и на всичките ни близки – роднини и приятели в Христа – онова първоначално достойнство, което човекът е загубил чрез прародителския грях на Адам и Ева. Вярваме и се надяваме, че ще се видим преобразени – такива, каквито сме замислени да бъдем, преди още да сме се появили на този свят.

Оставен от Бога

Последното слово, което изрича умиращият Исус съгласно най-старото свидетелство1, е по-скоро вик, отколкото думи: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ Дали този прощален зов не е признание за капитулация? Слънцето е изгубило своя блясък; сякаш вече не е в състояние да гледа ужаса. Небесните тела надават вик, а Бог мълчи. И се питаме отново: „Това не е ли капитулация?“

Мъченичеството на св. Севастиан

Ако сте прелиствали енциклопедия с картини на известни художници или сте запознати със средновековното изкуство, вероятно сте виждали картината на красив млад мъж, завързан за кол и прострелян със стрели. Това е св. мъченик Севастиан, чиято памет в Римокатолическата църква се отбелязва на 20 януари, а в Православната – на 18 декември. Художници като Петер Паул Рубенс, Гуидо Рени, Антонело да Месина, Ел Греко, Маркантонио Басети и много други са били очаровани от него. Неговият случай е рядък – той е бил мъченик два пъти.

Четирима капелани задават висок образец за героизъм

Потапянето на кораба „Дорчестър“ и вярата, способна на саможертва

В началото на 1943 г. Втората световна война навлиза в решителния си стадий. На Източния фронт армията на Хитлер губи решаващата битка при Сталинград. А в Западното полукълбо войната се води преди всичко по море. Многобройните и добре оборудвани немски подводници кръстосват северния Атлантик и атакуват – често успешно – корабите на съюзниците.