Наталия Христова е завършила Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като адвокат в областта на гражданското право. Интересува се от литература, поезия и театър. Любител на пътешествия в планината. Член е на екипа на ХАРТА.
| За моста към болезнената истина | 15 юни, 2015 |
| За празника Благовещение през призмата на ренесансовата и барокова музика | 25 март, 2015 |
| Споделено след дискусията „Свободата, за която (не) си струва да умреш“ | 5 март, 2015 |
| Призовани да бъдем будни и да будим | 31 октомври, 2014 |
| За хората и политиците или как управляваните отказаха да бъдат мишки | 26 юли, 2013 |
| Същност и история на тероризма | 24 юли, 2012 |
| В търсене на изгубеното Рождество | 25 декември, 2011 |
| Бракът в библейска перспектива | 21 ноември, 2011 |
| Семейството според божествения закон | 23 декември, 2010 |
| Библията | 22 декември, 2009 |
| ХАРТА срещи: Кога няма зло? | 24 юли, 2008 |
Вървя заедно с останалите по моста към о. Персин и си мисля, че той е малко достъпен, малко познат и малко изминат път към неотдавнашната ни история. История, която плаши с грозното си и озъбено лице. История, с която не се гордеем. История, която отказваме да срещнем вече двадесет и пет години. Плаши ни с гротеската на настървената си, саморазпалваща омраза към всеки, който е различен; с методичния и яростен стремеж да унищожи всеки волен устрем на духа, всеки порив за знание и съпричасност към широтата и размаха на света.