Ако нещо изобщо се е променило в България, то е присъединяването ни към глобализиращия се цивилизован свят. Постепенно, мъчително бавно, но неизбежно; вярвам, че това стана ясно дори на най-големите носталгици по миналото. Старата поговорка „Светът е малък“ сега се изпълни с буквално значение и на тази планета остават все по-малко изолирани резервати на мракобесието и назадничавостта. Развитието на високите технологии достигна невероятни висоти и обещава по-нататъшен ускорен напредък. Но за бързия и победен ход на прогреса е необходима пълна сигурност. Защото ставащото на улицата или по света все някак се изплъзва от човешки контрол, поднася неприятни изненади и застрашава мечтаното от всички благоденствие. Така понятието „сигурност“ стана ключовата дума на съвременността.

Темата за произхода на всичко и в частност за естествената еволюция е поле на разгорещен дебат вече 150 години след публикуването на Дарвиновия труд „Произход на видовете“. Съвременната форма на дарвинизма, т.нар. „неодарвинизъм“, представлява синтез между дарвинизма и модерната генетика, така че в редица случаи можем да използваме двете понятия взаимозаменяемо. След като първо изложим основните твърдения на еволюционизма, ще разгледаме различните християнски реакции на тази теория.

Какво представлява човекът? Премерен удар с чук по главата би показал, че съществено зависим от телата си. И така, тялото ли е всичко, което сме – същества от проста материя? Какво да кажем за душата? Нерядко в историята на християнската мисъл и в рамките на популярната набожност, хората са гледали на себе си като на неосъществени ангели. В този случай „истинското аз“ би било една духовна компонента, затворена в тяло, но очакваща своето освобождение при смъртта. Днес е все по-трудно да се поддържа такава вяра. Изследванията на мозъчните увреждания и ефектите от наркотиците показват колко зависима e нашата индивидуалност от състоянието на тялото.

Вече втора година ми се случва да прекарам няколко дена в Германия в навечерието на Рождественските празници. И да добия впечатления от може би най-интересния сезон в родината на Лутер, Гьоте и Кант. Едва ли има друга традиционно християнска страна, където хората да се подготвят толкова отдалеч и толкова усърдно за посрещането на Рождество. Радостта и очакването окрасяват практически всяка страна на ежедневието. Но не могат да премахнат усещането за празнота поради забравения и, за мнозина, напълно изгубен смисъл на празника.

Здравей, Яна!

Честито Рождество Христово! Весела Нова Година! Молим се и вярваме, че Бог ще излее изобилни благословения както в личния, така и в професионалния аспект от живота ти! Пожелаваме ти една невероятно плодотворна и щастлива година! Надявам се следващия декември като се чуем да разбера, че случилото се през годината е надминало очакванията ти! :)

Как си? Как минават празниците? Съжалявам, че не съм ти писала толкова време, но все още нямаме интернет вкъщи. В Белгия никой не бърза за нищо. ;) За мен тук е… като приказка, не винаги толкова приятно, но изключително ново и непознато. По принцип аз не обичам драстичните промени, но сега се адаптирам добре.