Тези дни в България гостува пътуващият по целия свят индийски духовен учител Шри Шри Рави Шанкар. Основната тема на поученията му по света са стресът на западния човек и изчистването на „токсините“ от него като средство за постигане на по-добър живот и световен мир. Както гласи новината в сайта на държавния „Канал 1“:

За обикновените хора от всички раси и религии той е антистрес гуруто на света. Над триста милиона, в това число и 20 хиляди души у нас, се докосват до изчистената му мъдрост. Неговата Сударшанкрия – древното учение йога в авангарден съвременен прочит, носи намаляване на отрицателната енергия на клетъчно ниво.

Рави Шанкар е основател на фондация „Изкуството да живееш“, чиято цел е да усъвършенства човека като личност и да му помогне да работи в полза на обществото. Три пъти е номиниран за Нобелова награда за мир покрай работата на неговата организация. Но какво го кара да се бори така активно за световния и вътрешния мир, какво го мотивира в тези благородни постъпки?

Цитат от Уикипедия дава повече светлина:

Силата на неговото послание, основано на духовността, е вдъхновило много доброволци по цял свят, които смело развиват проектите в различни горещи точки по света. Като духовен учител, Шри Шри Рави Шанкар разпалва традициите на йога и медитация, като ги предлага по един модерен и адекватен за 21 век начин. Освен съживяването на древни традиции, Шри Шри Рави Шанкар създава нови техники за лична и социална трансформация. Измежду тях е посочената вече Сударшан Крия®, която е помогнала хора да превъзмогнат стреса и да открият вътрешните източници на енергия и мир във всекидневния живот.

С други думи Рави Шанкар опитва да представи по нов и адекватен за западния човек на XXI век хилядолетната концепция на източната мисъл, като фокусът му е върху запознаването и въвличането на възможно най-много хора – 300 милиона в цял свят и поне 20 хиляди у нас – в системата на учението му и когато започнат да живеят и дишат съгласно това учение, ще могат да постигнат вътрешен мир, а оттам и световния мир на планетата.

Анализирайки по-задълбочено обаче виждаме общата линия между Рави Шанкар и мнозина други известни индийски гурута, които обикалят регулярно страните на западния свят, а техните учения, привидно новаторски и уникални, са в същото време просто пермутация на концепциите на стария хиндуизъм (група религиозни вярвания и начин на живот в Индия и околните страни), опаковани в шарена цветна хартия, смлени и преработени, за да напомнят поне малко на разбираеми за западния човек концепции. Могат да се споменат имената на Махариши Махеш Йоги, основателят на известната „Трансцедентална медитация“ през 60-те години на XX век, практически насочена система от упражнения и медитация, специално пригодена за мисленето на Европа и Америка и чиято цел е чрез всеобща медитация да се постигне световен мир (като млад Рави Шанкар е бил в обкръжението на Махариши), Шри Матаджи – основателката на "Сахаджа Йога" (сливане с божественото чрез себереализация в медитацията), която редовно посещава България, 108 годишния йога Свами Дем Мурти, който посети България миналата 2011 г. и отново призова към медитация за себереализация и себеизрастване, както и много други повече или по-малко известни гурута, които обикалят като мисионери Стария и Новия свят, идват и у нас, посрещнати с голям интерес.

Всъщност схемата на ученията на тези гурута е много сходна:

1. Винаги са усмихнати и приветливи, в леки бели дрехи, които внушават чистота и святост.
2. Предлагат нещо, което е ценно за нас, но е трудно за постигане в нашата цивилизация. Това е примамката, която да привлече иначе незаинтересования и преситен от реклами човек - доброто здраве, вътрешният мир, успешното справяне със стреса, увеличаването на мисловните възможности, достигането на дълголетие и т. н .
3. Какво трябва да направя, за да ги добия? Ето тези нови прости правила за спазване, лека промяна на ежедневието ти, по-здравословна храна, предимно вегетарианска, задължително медитация, защото тя е ключът към успеха, и, разбира се, редовното запознаване и задълбочаване в ученията на Учителя, защото е от изключителна полза, ще научиш все повече и повече ценни знания и ще навлезеш по-дълбоко в мъдростта.

Така леко и постепенно мнозина биват запознати и въведени в основните концепции на иначе оплетената, изпълнена с хиляди божества и демони, дори гротескна за неподготвения ум религиозна система на хиндуизма. Система, която ти дава коренно различен отговор (сравнено с познатите концепции в нашата европейска култура с корените си в християнската философия и етика) на важни въпроси като „кой съм аз и защо съществувам“ (според хиндуизма самото съществувание е зло, с което трябва да се преборим, да се върнем в изначалното състояние на безпорядък и неподреденост, в който личността ни е напълно размита и изтрита, състоянието „нирвана“), „що е справедливост и милост“ (според хиндуизма всеки се подчинява на закона за кармата – щом някой страда, значи го е заслужил заради нещо направено от него, и не бива да се намесваме в неговото страдание, като му помагаме), въобще „какво е добро и зло“, основополагащо разбиране за Западната цивилизация няма отговор на изток или по-скоро въпросът за Изтока е безсмислен сам по себе си, защото няма разлика между това да помогнеш на старица да пресече улицата или да я оставиш да умре в мъки от някаква болест. С две думи изисква се цялостна промяна в светоусещането на човека, за да се приобщи той към източния начин на мислене и вярване.

Всъщност какво е това, което западният свят не познава и което е присъщо за източния, като всички индийски гурута активно го промотират като най-доброто? Това, което привлича със своята тайнственост и екзотичност нашия ум? Ето как го описва Честъртън 1, разсъждавайки за източните религии и за приликите между езическа Европа (ако тя бе продължила естественото си развитие без появата на християнството) и езическа Азия:

Азия е смъртното човечество, понеже е развила своя човешка орис. Тя е светът, създаден от човека, и пази в себе си много от най-прекрасните творения на човека. Но там, в крайните предели на Азия, по дивите южни архипелази, или там, където в сърцето на Африка живее тъмнина, изпълнена с безименни форми, или там, където последните представители на погинали раси все още оцеляват в изстиналия вулкан на праисторическа Америка, се разиграва същата история – а понякога може би и следващите глави на тази история. Става въпрос за хора, залутали се в дебрите на своята митология; за хора, погълнати от океана на своята метафизика.

В езическа Европа (ако бе продължила по пътя на езичеството) още би имало тълпи от хора, честващи общонародни празници на боговете, както е в езическа Азия. Още би имало тълпи богове, местни и чужди, на които да се кланяме. Щеше да има огромен брой хора, които наистина вярват в тях, и такива, които вярват в боговете и ги почитат, само защото са демони. Щеше да има източни секти, които принасят жертви на Молох 2, така както има още туги 3, които тайно принасят жертва на Кали. Щеше да се шири магията и голяма част от нея щеше да е черна магия. Все още щяха искрено да се възхищават на Сенека и искрено да подражават на Нерон, както е било възможно възвишените епиграми на Конфуций да съществуват редом с китайските мъчения. И над цялата тази джунгла от традиции, избуяваща или вехнеща на воля, щеше да тегне абсолютната тишина на едно-единствено настроение, за което дори нямаше да са намерили дума. Няма да сме далеч от истината, ако го наречем „празнота“. Всичко това – и доброто, и лошото – щеше да има неописуемото излъчване на нещо прекалено старо, за да умре.

Една-две реални срещи с източните религии разкриват потресаваща нечувствителност към морала – например фактически пълното безразличие по отношение на границата между страстта и извращението. Не предразсъдъкът, а практиката показва, че в Азия е пълно с демони, както и с богове. Но злото, за което говоря, прониква в ума, винаги след като умът дълго е работил сам. Точно това се случва, когато всички мечти и мисли са свършили в една празнота, която е едновременно отрицание и необходимост. Прилича на анархия, но е също така и робство. Това представлява т. нар. „колело на Азия“ – всички онези зациклени спорове за причината и следствието или за неща, които започват и свършват в ума, които не позволяват на душата да се възмогне и да се отправи нанякъде или да свърши нещо.

А защо въобще трябва да говорим за вярвания и религия?

Мнозина днес се питат този въпрос – а мен какво ме интересува хиндуизмът и в какво вярва самият гуру? Искам да постигна здравословния резултат и вместо да взимам хапчета или да ходя на психиатър, ще ползвам това. Ако не помага, то поне не вреди. Медитацията се рекламира като мислено хапче против високо кръвно налягане и главоболие и прилича на жадувания пенкилер за всички съвременни индустриални болести в стил реклама по телевизията – бързо решение на проблема ти без излишни усилия, точно като Maggi Quick Fix. И наистина идеята да спреш за един час да се тревожиш за документите в офиса, да разтегнеш тялото си и възстановиш кръвообращението с малко йога е много добра. Какво като индусите са измислили медитацията и йогата покрай някакви техни религиозни лутания?

Въпросът е, че медитацията и йога не са измислени ПОКРАЙ останалите им религиозни занимания, а са ЦЕНТЪРЪТ на вярванията им и основният начин за стигане до места, където средният западен човек, още по малко човекът, който по убеждение е християнин, би искал някога да отиде, а именно сливане с астралната реалност и единение с хиндуиските божества Кали, Вишну, Хануман, Шива-разрушителя и т. н. от паноптикума божества, населяващи астралната реалност според йогите. Да практикуваш йога за релакс е все едно да се качиш на влака за Видин, без да имаш роднини там и каквото и да е желание да стигнеш до Дунав, но просто така, защото искаш малко да се повозиш. Да, със сигурност човек може да слезе на някоя малка гара преди Видин, но защо да се качва на първо място, ако не иска да отива при баба Вида? Освен това колкото повече продължаваме да се возим, толкова по-логично е да предположим, че ще пристигнем до крайната дестинация, искаме или не.

Да, със сигурност медитацията прилича на „седя и мисля, докато по едно време усещам, че само седя“, а хата-йога на серия от физически упражнения, но защо тогава просто не правим физически упражнения и не почиваме повече? Обективно погледнато ползата би трябвало да е същата, но привлекателното в йогата е точно, че „има нещо повече“, че медитацията прави нещо повече от простата почивка и отпускане, „защото е специална“. „Нещото повече“ и „специалното“ е именно духовният елемент в източните практики, навлизането в нов свят, който е отвъд чисто материалния, но който е изпълнен с чувство на пустота и с демони, жадни за ума ти.

----

И така, казаното дотук още веднъж накратко: целта на всички индийски гурута, които посещават редовно България и раздават щедро мъдрост, обещавайки ни решение на всички проблеми на съвремеността, е опит да ни въведат в източната духовност и във вселената на хиндуизма. Тази вселена обаче е някак нечовешка, чужда на цивилизацията ни. Хората, живеещи в нея, я смятат за нещо естествено и приемливо, страничният човек обаче усеща интуитивно гротескното в Изтока. Необходимо е специално адаптиране на хиндуизма, за да стане поносимо за европееца и това е ролята на тези мисионери в бели роби. Важно е да съзнаваме какво ни се предлага под хубавата опаковка и добри рекламни думи, преди да направим своя избор. А моят личен избор като християнин е да стоя далеч от делата на тъмнината, с които нямам нищо общо да деля или споделям.

• 1. Дж. К. Честъртън е един от големите журналисти и богослови от началото на ХХ век. Духовен баща и вдъхновител на също известния мислител и богослов К. С. Луис. Цитатите са от книгата "Вечният човек" — издателство "Омофор" 2005 г., глава "Избавление от езичеството"
• 2. Близкоизточно божество, изискващо от поклонниците си да принасят в жертва своите деца живи чрез изгаряне в огън
• 3. Религиозна секта на фанатици-убийци, подобна на асасините, почитащи богинята Кали. Художествено разкрасено представяне на тугите е направено във филма "Индиана Джоунс и храмът на обречените"