Възкресение Христово (Великден)

Библейски прочит: Евангелие от Матей, 28:1–8

„А като се мина съботата, на първия ден от седмицата, дойдоха Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. А, ето, стана голям трус; защото ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка и седна на него. Изгледът му беше като блескавица, и облеклото му бяло като сняг. И в страха си от него стражарите трепереха, и станаха като мъртви. А ангелът проговори, като каза на жените: „Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпнатия Исус. Няма Го тук; защото възкръсна, както и рече: дойдете и вижте мястото, където е лежал Господ. Идете скоро да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите; и, ето, Той отива преди вас в Галилея; там ще Го видите; ето казах ви.“ И те излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост и завтекоха се да известят на учениците Му.“

Блажени Августин1, Проповед 5 (Codex Guelpherbytanus)

О, блажена нощ, ти единствена заслужи да узнаеш времето и часа, в който Христос излезе жив от ада. Писано е, че тази нощ ще засияе като ден и ще стане източник на светлина за твоята радост. Светата тайна на тази нощ побеждава злото, измива вината и възвръща невинността на грешниците и радостта на скърбящите. Тя разсейва омразата, огъва твърдостта на силните и насърчава хармонията и мира. О, наистина славна нощ, ти свързваш земята с небесата, а мъжете и жените - с техния Създател! (Вж. Екзултет на Пасхата)

Несъмнено се разбира, че тази нощ съществува с очакването за следващия ден, който наричаме Господен. Във всеки случай Той е трябвало да възкръсне през нощта, за да може да освети нашата тъмнина чрез възкресението Си. Не е било случайно и това, че народът Му е пял много преди тази нощ: „Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми.“ (Пс. 18:28). Така че нашата набожност ни открива тази дълбока тайна: както нашата вяра е укрепена от Неговото възкресение и остава бдителна, така и нашето бдение свети през тази величествена нощ; за да сме сигурни, заедно с Църквата по целия свят, че няма да останем в тъмнината на нощта.

За многобройните велики народи, които се събират навсякъде по света, за да отбележат това тържество в името на Христос, слънцето може да изчезне, но денят не свършва, защото на негово място се появяват блестящата земя и ослепителното небе. Въпреки това, ако някой иска да научи причините за това чудесно бдение, той лесно може да ги намери и да отговори с вяра. Без съмнение Този, Който ни е дарил със славата на Своето име, е озарил тази нощ и на Него казваме: „Ти озаряваш тъмнината ми“. Позволете на светлината да отвори очите ни, така че да можем да гледаме на това великолепие на славата с лъчезарни очи, способни да видят причината за тази славна нощ с незамъглени умове.

Пасхалното бдение е „майката на всички бдения“! Да бдиш означава да останеш буден, в готовност и нащрек; да бдиш означава да подготвиш сърцето си за жертва с увереността, че ще получиш невероятен дар; да бдиш означава да се молиш, забравяйки за себе си и за времето, което минава; да бдиш означава да преживееш отново гроба, който става празен с възкресението на Христос; да бдиш означава да предвкусиш безкрайното бдение на вечността.

Колко чудесно е тогава, че християните бдят днес, в деня на годишнината от този празник! Всъщност сега ние бдим в най-висока степен и никое друго тържество не може да се сравни с това. С това желание да бдим, се чудим и се питаме: „Колко часа да бдим?“. Ние бдим в продължение на много дни, сякаш другите бдения не са достойни в сравнение с това. И дори апостолът препоръчва постоянство в поста и в бдението, когато напомня: „По-често постете и бдете“; но бдението на тази нощ е толкова огромно, че само по себе си превъзхожда всички останали, взети заедно, сякаш те са част от него... Както самият живот, така и бдението ще остане вечно във вечното царство; там животът няма да означава нищо друго освен бдение, а бдението няма да означава нищо друго освен живот... И по тази причина е несъмнено, че който бди усърдно, трезво и невинно, размишлява за живота на ангелите: колкото повече слабостта на тялото ни тегли към тази земя, толкова повече се потискат желанията ни за небесата. Чрез продължителното бдение срещу тази тежест на плътта, която носи смърт, ние се подготвяме за наградата на вечния живот.

• 1. Аврелий Августин (на латински: Aurelius Augustinus), Августин Блажени или Августин от Хипон (13 ноември 354 – 28 август 430) е една от най-важните личности в развитието на западното християнство. В римокатолицизма той е светец и Отец на Църквата, както и патрон на Августинския монашески орден. Редица философи и теолози са повлияни от учението му, а неговите произведения (включително и „Изповеди“ – много често считано за първата западна автобиография) все още се изследват и четат. Б.пр.