Велика сряда

Библейски прочит: Евангелие от Матей, 26:6–16

„А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон, приближи се до Него една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата.

А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: „Защо се прахоса това? Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите.“

Но Исус, като позна това, рече им: „Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши добро дело на Мене. Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам. Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, стори го, за да Ме приготви за погребение. Истина ви казвам, където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.“

Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при първосвещениците и рече: „Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам?“ И те му претеглиха тридесет сребърника. И от тогава той търсеше удобен случай да им Го предаде.“

Лактанций, Божествените институции, книга IV, 46

Нека вникнем в тайната на кръстната смърт, за да не би някой изведнъж да каже: „Ако Той трябваше да умре, това не бе срамна или позорна смърт, а смърт, която имаше нещо достойно в себе си.“ Знам наистина, че мнозина, презирайки името на Кръста, отстъпват от истината, докато Кръстът съдържа в себе си велик смисъл и голяма сила. Тъй като Христос бе изпратен да отвори пътя към спасението за всеки, дори за най-нископоставения човек, сам Той се смири, за да може да ги избави. Така Той прие онзи вид смъртно наказание, което обикновено се полага на унизените хора – за да могат всички да Му подражават.

Освен това, тъй като Той щеше да бъде възкресен, частите на тялото Му нямаше да бъдат наранени и костите Му нямаше да бъдат счупени, както се случва с обезглавените. Затова бе избран кръст, който да запази за Възкръсналия [Неговото] тяло и костите неповредени. Към това се прибавя и фактът, че след като е поел да страда и да умре, то подобава да бъде издигнат над всички.

Кръстът толкова Го въздигна – и фактически, и като символ, – че в момента на страданието Му всички видяха и могъществото, и славата Му. Наистина, когато Той простря ръцете Си на кръста, сякаш разпери крилата Си на изток и на запад, под които всички народи от двете страни на света можеха да се съберат, за да потърсят покой.

Относно това колко голяма е силата на този знак и каква власт има, става ясно от факта, че всяка армия от демони е победена от този знак и бяга от него. И както Той самият преди Своето страдание прогонваше демоните чрез словото и силата Си, така и сега, чрез името и знака на същата кръстна смърт, се прогонват отвратителните духове, вмъкнали се в телата на хората; когато, изтощени и прогонени, демоните се разкриват и се покоряват [неотменно] на мъчението от Бога. Защо гърците разчитат на своята религия и на своята мъдрост, ако виждат, че техните богове (а те не отричат, че това са демони) са победени от хората с помощта на Кръста?