Велики понеделник

Библейски прочит: Евангелие от Матей, 25:31–46

А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките свети ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол. И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите; и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата. Тогава царят ще рече на тези, които са от дясната Му страна: „Елате, вие, благословени от Отца Ми, и наследете царството, приготвено за вас от създанието на света! Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме навестихте.“ Тогава праведните в отговор ще Му кажат: „Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме? И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме? И кога Те видяхме болен или в тъмница, и Те навестихме?“ А Царят в отговор ще им рече: „Истина ви казвам, понеже сте направили това на един от тези най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.“

Тогава ще рече и на тези, които са от лявата Му страна: „Идете си от Мене, вие, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели! Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте.“ Тогава и те в отговор ще кажат: „Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?“ Тогава в отговор ще им рече: „Истина ви казвам, понеже не сте направили това на ни един от тези най-скромните, нито на Мене сте го направили.“ И тези ще отидат във вечно наказание, а праведните – във вечен живот.“

Икона на Григорий Нисийски (източник: Wikimedia Commons). Григорий Нисийски (ок. 335 – след 394) e християнски богослов, един от отците на Църквата, епископ на град Ниса в Мала Азия (днес Невшехир, Турция) между 372 г. и 394 г., по-млад брат на свети Василий Велики.

Григорий Нисийски, За любовта към бедните, 36, 39–40

Милосърдието не е нищо друго, освен да приемеш любов и на свой ред да я отдаваш. Достатъчно е да се огледаме наоколо, за да видим нуждите на света, на нашите градове и на всички край нас. Много хора, както близки, така и далечни, очакват някой да обърне лице към тях, да им протегне ръка, за да се изправят отново. Тази ръка може да бъде моята или вашата!

Мислите ли, че любовта към ближния не е ваш дълг, а просто възможност? Че тя не е закон, а някаква препоръка към нас? Аз също наистина се надявах да бъде така – и даже бях убеден в това. Но изпадам в ужас от лявата страна на божествения Съдия, там където са козите, както и от порицанията Му, звучащи от Неговото седалище, от престола: те са осъдени и поставени отляво на Него, не защото са крали, не защото са извършили светотатствени грабежи или са прелюбодействали, или са дръзнали да сторят някое друго забранено дело, а защото не са се погрижили за Христос в лицето на тези, които са в нужда. Ето защо, ако желаете да ме слушате, о, Христови слуги, о, братя мои и сънаследници [на Царството], нека посетим Христос, да се погрижим за Христос, да нахраним Христос, да облечем Христос, да подслоним Христос и да почетем Христос, докато все още имаме време – не само на трапезата, както някои (Лука 7:36); не със скъпоценно миро, като Мария (Йоан 12:3); не просто с гробницата си, като Йосиф от Ариматея (Мат. 27:59,60); не с погребални церемонии, като Никодим, Христовия полу-приятел (Йоан 19:39); не със злато, ливан и смирна, като мъдреците (Мат. 2:11), както ни е казано. Но тъй като Господ приканва всеки един към дела на милост, а не на жертвоприношение (Мат. 9:11–13) и тъй като истинската благост е повече от хиляда угоени телета, ние ги проявяваме към Него, като се грижим за онези, които са в нужда, които днес лежат проснати на земята.