Цветница

Библейски прочит: Евангелие от Йоан, 12:12-33

На следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Иисус идвал в Ерусалим, взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осанна! Благословен, който иде в Господното Име, Царят на Израил! А Иисус, като намери едно магаренце, го възседна, както е писано: „Не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар идва, възседнал на магаренце.“ Учениците Му отначало не разбраха това; но когато Иисус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че те Му сториха това. А народът, който беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше. По същата причина Го посрещна и множеството, защото чуха, че извършил това знамение. Затова фарисеите казаха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него. 

А между онези, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци. Те отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине, искаме да видим Иисус. Филип дойде и каза на Андрей; а Андрей и Филип казаха на Иисус. А Иисус в отговор им каза: Дойде часът да се прослави Човешкият Син. Истина, истина ви казвам: ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод. Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. Ако служи някой на Мен, нека последва Мен; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мен, него ще почете Моят Отец. Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох до този час. Отче, прослави Името Си. Тогава дойде глас от небето: И го прославих, и пак ще го прославя! На това народът, който стоеше там, като чу, каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му говори. Иисус в отговор каза: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас. Сега е съд на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. И Аз, когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си. А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.

Теофил Александрийски1 (? - 412), Пасхално послание (404 г.), 11

Всеки човек се стреми да избегне смъртта; да я приемеш и победиш е възможно за тези, които са братя и сестри в Христа, победителя на смъртта. Невидимият Бог стана видим, а кръвта, която проля на Кръста свидетелства за това. А още по-велико свидетелство откриваме във Възкресението, към което всички ще бъдем призовани един ден.

Безумците смятаха, че Христос, роденият от Девата, е само това, което изглеждаше в техните очи, а мъдрите откриха невидимия Бог зад Неговите дела и зад удивителните Му чудеса. Вярно е, че външността Му беше на човек, ала Неговата власт доказа, че е Бог, скрит в унизеното положение на слуга. И въпреки, че юдеите Го оковаха и в нечестието си крещяха, че трябва да бъде разпнат - хулейки Бога, като предаваха тялото Му на смърт, и всъщност ставайки слуги на нечестието, като убиваха плътта на Господа - Той все пак подходи към смъртта сърцато, за да ни покаже пример за твърдост. И както казва св. Петър, Той изяви Себе Си като Господ на славата тъкмо чрез страданието Си, оставайки невъзмутим в божественото Си величие, макар че тялото Му страдаше (I Петр. 3:18, 4:14). Той понесе това страдание за нас - ето защо Той избегна смъртта.

• 1. Теофил Александрийски е патриарх на Александрия от 385 до 412 г., когато е наследен от своя племенник Кирил Александрийски. През 391 г. той и негови привърженици оскверняват езически храм в Александрия, с което предизвикват сблъсъци между християни и езичници в града. Император Теодосий I му нарежда да опрости езичниците, но да разруши храма. Разрушаването на Серапеума се смята за важен момент в християнизацията на Египет. Б.р.