Ние не се покланяме на празния гроб, а на възкръсналия Христос! Погледът ни не е насочен към мълчаливия надгробен камък, а към скинията, която пази Живия в Евхаристията. Наистина, въплъщението на Господа има всички характеристики, типични за човешкото раждане, но приликите са съпроводени с разлика в природата:

Днес нашият Господ Исус Христос е на Кръста и ние празнуваме, за да знаеш как Кръстът е повод за радост и духовно тържество. Преди кръстът е означавал презрение, но днес Кръстът е почитан; преди е бил символ на осъждане, но днес е надежда за спасение. Той наистина се е превърнал в източник на безброй благословии; освободил ни е от заблудите, просветлил е седящите в мрака, помирил ни е с Бога, превърнал ни е от врагове на Бога в Негови приятели и направил близки тези, които бяха далеч.

Смирението насърчава смирение, образецът поражда подражатели, а свидетелството подтиква към служение. „Всеки, който вярва в Мен, ще върши делата, които Аз върша. Ще върши дори по-големи от тях.“ (Йоан 14:12): това е обещанието на Христос към Неговите ученици и към всички, които Го следват. Потресаващо е да си мислим, че можем да направим нещо, дори само равно на онова, което Той е извършил, а да си мислим, че можем да направим по-велики неща е невъобразимо! И все пак, именно това е обещано от Онзи, който е Свидетелят par excellence, а историята на Църквата по целия свят непоколебимо ни разказва за изпълнението на това обещание.

Нека вникнем в тайната на кръстната смърт, за да не би някой изведнъж да каже: „Ако Той трябваше да умре, това не бе срамна или позорна смърт, а смърт, която имаше нещо достойно в себе си.“ Знам наистина, че мнозина, презирайки името на Кръста, отстъпват от истината, докато Кръстът съдържа в себе си велик смисъл и голяма сила. Тъй като Христос бе изпратен да отвори пътя към спасението за всеки, дори за най-нископоставения човек, сам Той се смири, за да може да ги избави.

Разходката по местата, където е живял Исус, и тихата молитва, са едни от най-красивите преживявания, които може да има един християнин. Но нещо дори още по-смислено е да превърнем сърцата си в гостоприемно място, където Христос може да продължи да ходи днес.