Актуален коментар

Рубриката има за цел да реагира на актуални събития от обществен интерес. Тя отразява теми провокирани от новините, стреми се да подбужда дискусии, и да задава въпроси, които са важни за обществото или за отделния човек в него.

Физика и богословие – в търсене на диалога

От 20 до 22 юни в Пловдивския университет (ПУ) „Паисий Хилендарски“ се проведе международна конференция под надслов „Физика и богословие – вчера и днес“. Организатори бяха ПУ, Университетът на Фрибур (Швейцария) и Съюзът на учените в България. До голяма степен, проявата беше първата по рода си в България. И преди у нас са правени опити да се представи и обсъди богословската перспектива към концепциите и постиженията на науката. (Например, през 2011 г. край Стара Загора се състоя конференция „Православното богословие и природните науки“.) Новото на конференцията в ПУ бе, че бяха положени усилия и двете професионални групи – учени и богослови – да бъдат адекватно представени и така да се даде тласък на диалога помежду им. Друга отличителна черта на събитието беше участието на немалко представители на разрастващата се българска протестантска общност.

Папа Франциск в България: „Не се бойте да бъдете светци“

За втори път в своята история – и то в рамките на по-малко от 20 години – България беше посетена от върховния йерарх на Католическата църква. И в двата случая това не стана по покана на Българската православна църква (БПЦ). И в двата случая отзвукът в нашето общество беше широк и, в повечето случаи, положителен. И в двата случая посещението на Римския епископ беше знаково. Първата визита на покойния папа Йоан Павел II през май 2002 година дойде на фона на усилията на България да се върне в общността на демократичните европейски страни, като член на НАТО и на ЕС. Посещението на настоящия папа Франциск също протече в ключов момент за България. Дванайсет години след присъединяването ни към ЕС, песимизмът за бъдещето на страната се задълбочава. Надеждите за нейното благоденствие и демократично развитие все повече се изпаряват.

Опасна ли е Истанбулската конвенция?

За или против въвеждането на „трети пол“, еднополови бракове, обучението на децата в училище в алтернативна сексуалност – това е малка част от въпросите, които изскачат пред лицето ми от множество публикации напоследък, свързани с възможното ратифициране на т.нар. Истанбулска конвенция. Това са все въпроси с голям потенциал за емоционален разряд и въпроси, към които като християнин не мога да си позволя да остана безразличен, защото засягат фундаментални разбирания за човека и за ролите му в обществото.

Две истории за Рождество

На Рождество Христово разказваме две истории. Едната е християнска, а другата е предимно сантиментална. Първата история започва (в Евангелието на Лука) с един възстар свещеник на име Захария, който служи вярно на Бога в храма. Евангелист Лука разказва, че той и жена му Елисавета обичали Бога и вероятно таели надежда за освобождението на Израил от римска власт. Ангел Гавриил вдъхва живот на тази надежда като им казва, че неплодната Елисавета ще зачене син, който ще предизвести идването на Месия.

Как да постигнем равенството на половете?

Последното столетие на човечеството е белязано от много драматични събития. Някои от тях са трагични (като двете световни войни), други добри (невероятните ни постижения в областта на медицината), а трети приемаме със смесени емоции, ту положително, ту не чак толкова. Една полемична тема – как окончателно да изравним правата на жените и мъжете – отново получи обществен фокус покрай международния празник на жените този месец, на 8 март. Точно тогава излезе и една интересна новина, която поради скромното си съдържание най-вероятно е останала незабелязана. Става дума за следното:

Отворено писмо - отец Паоло Кортези

Уважаеми отец Кортези,

Искаме да изразим дълбокото си съжаление и възмущение, че в XXI век общочовешки ценности като съпричастността и милосърдието остават неразбрани, а съдбата на прокудени от родината си хора, намерили убежище и приемане в лоното на Църквата, става разменна монета за евтини политически интриги и популизъм в разгара на поредната предизборна кампания. Тъжно е, че за сетен път обществото ни позволява да се превърне в заложник на манипулации и дребни лични амбиции. Истинската причина за това е дълбоката духовна разруха.

Кога е Великден?

Всяка година през пролетта християните от всички страни на земята си спомнят за великото събитие, случило се преди 2 хилядолетия. Исус Христос, всевечният Божи Син, приел човешко естество „бе разпнат за нас при Понтий Пилат, и страда, и бе погребан; и възкръсна в третия ден, според Писанията“, както гласи символът на вярата, оформен през 381 г. сл. Хр. в Константинопол. Но коя е датата на Великден? Днес половината християни празнуват на една дата, а другата половина на друга. Питали ли сте се за причината?

Рождествена настройка

Ако погледнем Рождество Христово под ъгъла на една равносметка на отминаващата година, тържественото ни настроение (ако изобщо го има) е на път да се изпари. Но точно този празник ни предлага ключ, чрез който да направим една тържествена – или поне ведра – настройка. Да настроим ума си да търси и оценява истинските и непреходни стойности. Да настроим душите си да улавят Божието послание и зов. И да настроим волята си да откликваме на този зов, за да го претворим на дело в личния и обществения живот. Въплътилият се Божий Син е станал и Човешки Син. И това носи обещанието, че човешката ни природа може да бъде изцелена от злото и тържествено възвисена.

Съединение и независимост

За съжаление са много свидетелствата, че българският народ не се води от идеала „Съединението прави силата“. Изглежда, че народната поговорка „Всяка коза – на свой крак“ отразява далеч по-точно обществените ни дела. Слава Богу, в нашата история има поне едно голямо изключение: Съединението между Княжество България и Източна Румелия. Едно автентично българско дело, с което можем и трябва да се гордеем. Един същински подвиг на малкия ни народ, дръзнал да се опълчи срещу мощта на руския император и срещу неодобрението на почти всички световни сили. Една дата, която напълно заслужава да бъде истинският национален празник на България. Тъкмо защото носи спомена за извисяване над типично българското.

Силата да простиш

Две събития в разстояние само на три дена през миналата седмица преминаха къде по-незабележимо, къде на върха на медийното кресчендо поради напрегнатото до болка обществено съзнание в България. На 17 юни 2015г. 9 невинни човека са били застреляни от въоръжен нападател в малко градче в САЩ, а на 20 юни 4 въоръжени нападатели пребиха баща и двамата му сина в София, докато пътували в автобуса на път за дома.