Тържественото обратно броене

Публичните празненства по Нова година не престават да ме поразяват със своята пищност. Искрят фойерверки, тътнат гърмежи, проблясват светлини във всички цветове на дъгата, лее се музика на високи децибели, купуват се тонове храна и алкохол. Такова разхищение на средства и необуздано веселие биха прилягали само на честването на нещо изключително радостно, надминаващо всеки друг повод за тържество. Кулминацията на празника настъпва с обратното броене на последните секунди на изминаващата година. То трябва да засили усещането за сакралност на момента – сякаш след последното „тик-так“ на годината светът вече няма да е същият и ние ще сме встъпили в една по-щастлива реалност.

А с какво настъпването на новата година е по-особено и по-вълнуващо? Защо я посрещаме с такова веселие? Всъщност, тези въпроси нямат лесни отговори. Напротив, повдигат други, по-тревожни въпроси. Защо пък новата година трябва да ни донесе нещо по-добро от старата? Нямаме никакви основания за това очакване. Дори благосъстоянието на страната да се подобрява (което е спорна тема) или в обществото да има повече справедливост и законност (още по-спорно), ние не знаем какво ще се случи в личния ни живот. Съвсем сигурно е, че ще остареем с още една година. За по-възрастните от нас това означава повече умора, по-вероятни здравословни проблеми и, не на последно място, че оставащото им време на тази земя намалява. А за младите всяка следваща година носи повече житейски отговорности и отдалечаване от блаженото неведение на детството. Така че Нова година едва ли е сигурен повод за празнуване.

Обичайното обяснение е: „Честваме новата година с надеждата за по-добри дни“. Сиреч, празнуваме самото очакване. Разбира се, очакване на нещо, което досега не се е случвало: отиващо отвъд обичайния ход на времето, въвеждащо радикална промяна на нещата към по-добро. Погледната под този ъгъл, Нова година става един собствено християнски празник. Защото тя ни приближава с още една стъпка към славния ден на Второто пришествие, към възтържествуването на Божието справедливо и вечно царство. Обратното броене до края на настоящия тревожен и тленен свят вече е започнало. Отброяването на последните секунди на всяка година напомня на вярващите, че са още по-близо до сигурното сбъдване на тяхната голяма надежда. „Спасението е по-близо до нас сега, отколкото когато повярвахме“, пише ап. Павел до християните в Рим (Рим. 13:11). А колко по-голяма сила трябва да имат неговото послание за днешните вярващи, цели 20 века по-късно!

Апостолските слова са призив към събуждане: „настанал е часът да се събудите от сън“. Оплетени в нишките на свръхдинамичния XXI век, ние сме склонни да забравяме какво велико събитие очакваме. То надминава всичко, което човек може да си представи. Очаква ни избавление от присъствието на греха в цялото творение, спасение от проклятието на настоящия паднал свят. Може да се каже, очаква ни спасение от проклятието на самото време: носещо стареене и смърт, изтощение на тялото и изхабяване на нервите; запечатващо неизбежните ни грехове; умножаващо страховете и гнета на съществуването ни. Това спасение се приближава неотклонно с всяка изминала година. Защото от смъртта и възкресението на Христос насетне тече „краят на вековете“ (Евр. 1:2, 9:26). Всевишният е обърнал пясъчния часовник на времето и друго обръщане няма да има. Моментът на изтичане на последната песъчинка е неизвестен на хората и на ангелите, но е фиксиран в календара на Твореца и Съдията на света.

За вярващите очакването на спасителния миг не е теоретично, нито дежурно – то е предутринно. „Нощта премина, а денят наближи“. Нощта на вековете вече се развиделява. Доскорошната плътна тишина се оглася от разнообразни звуци, вещаещи настъпването на утрото. Когато ги чуе човек, трудно изпада отново в дрямка; той чувства подтик да се включи в изблика на живот. „Отворете си очите“, казва апостолът, „новият век е вече тук; Божието царство е всред нас и завръщането на Царя няма да закъснее“. Наистина, всички признаци на идващия ден на Господа Христа са налице. Неговото Евангелие се проповядва по целия свят. Неговата Църква се е разпростряла по всички континенти; утвърждава се и там, където никога по-рано не се е прославяло Христовото име. Същевременно съпротивата на дявола става все по-яростна. В много страни се провеждат открити и сурови гонения срещу християните; в други, уж демократични, християнското наследство се отхвърля или изкривява. В църквите се промъкват и намират безкритичен прием лъжливи учения и съблазните на егоизма, себеправедността и просперитета. Всичко това е предсказано от самия Господ и трябва да се случи. Но последователите Му трябва да осъзнаят, че съучастват в Неговия замисъл за края на вековете.

Докато нощта на стария свят изтича, вярващите следва да станат и да живеят през деня на новото Божие творение. Облечени в празнични дрехи: „не по пирования и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти“, а с „любовта, която не върши зло на ближния“ (Рим. 13:10,13). Тези дрехи ще внесат колорит и радостен копнеж в очакването на утрото. Те ще направят по-силно впечатление от фойерверките и гърмежите. Те възвестяват настоятелно и убедително: тържественото обратно броене е започнало и спасението е с една Нова година по-близо.