БНТ и свободата на всички ни

Настоящото писание беше в първоначалния си вид съчинено в отговор на статия с автор богослова Георги Тодоров, очерняща журналиста Горан Благоев и публикувана в „Труд“ (вж. „БНТ и свободата на злословието“1). Моят отговор не се удостои да бъде публикуван там. Явно в политиката на „Труд“ хвърлянето на кал пасва по-добре, отколкото хвърлянето на светлина по даден въпрос. Впрочем щом четете тези (вече силно преработени) редове, значи съм открил начин да стигна до вас.

Когато г-н Кошлуков, подкрепян от част от църковните власти, реши да изгони Горан Благоев от авторското му предаване „Вяра и общество“, поради повдиганите там (макар и рядко) неудобни теми, мислех, че е достатъчно да подкрепя водещия само с подписа си. Не че случаят не ме вълнува и като богослов, и като пишещ човек, но времето ми е твърде ограничено – работя като преводач с много напрегнат график и чести безсънни нощи.

Освен това, не мислех, че гласът ми ще е потребен. Наивно си представях как десетки свещеници и хиляди редови миряни ще се надигнат в защита на журналиста. Но не би. Вместо това се надигна вълна от грозна манипулативна пропаганда. Споменатата статия на Тодоров е само един – и далеч не най-значимия – пример за това, но пък е толкова типичен случай, че именно тя неочаквано ме изтръгна от трудовия ми унес и ме принуди да пиша.

Да започнем от там, че колегата Тодоров превръща статията си в квази-богословски трактат и по този начин измества фокуса от същността на проблема, който никак не е богословски. Можеше да е, ако законодателството ни беше религиозно. Тогава нечии религиозни нарушения (предполагаеми или истинни) биха могли да се тълкуват като престъпления. Ние обаче не живеем във Ватикана, нито в Монашеската република Света гора. Възприели сме принципа за разделение на Църква и Държава. Имаме си гражданско законодателство, което, между другото, гарантира свободата на словото. И както добре обобщава псевдо-Волтеровото „Мразя вашите убеждения, но съм готов да дам живота си за вашето право да ги изразявате“, би следвало да отстояваме тази свобода, дори когато не сме съгласни с говорещия. Така защитаваме от посегателства и собствените си права.

Всеки от нас би трябвало да може да изрази всичко, което прецени. Стига, разбира се, в думите му да няма състав на престъпление по силата на закона, иначе казано – да няма клевета, призоваване към насилие и т.н. Дори обаче да предположим, че е налично закононарушение, то следва да се докаже в съда и чак след това се счита за вярно и се предприемат съответните действия. Никой журналист не може да бъде „наказван“, както Горан Благоев в случая, поради това, че произнесеното от него просто не се е понравило на определена институция, била тя религиозна (Светия Синод, Главното мюфтийство, Евангелския алианс и т.н.) или секуларна такава (някое министерство или Съюза на българските автомобилисти, да речем).

От друга страна, ако някой пожелае да опровергае казаното от журналиста – добре е дошъл. Нали затова сме (уж) гражданско демократично общество, в което (поне на теория) важат всякаквите там права, свободи и международни конвенции? Само че канените редовно от г-н Благоев представители на „цупещата“ се институция регулярно отказваха да се включат в предаването. Значи няма от какво да се оплакват. Могат с достойнство да премълчат, след като не им се говори. Могат да го съдят, стига да изнамерят юридически основания. Могат да потърсят друга платформа за изказване, щом тази ги притеснява. Могат дори да поведат дискредитираща кампания (като случващата се в момента), ако не ги смущава, че един ден ще отговарят пред Създателя си, а още днес – тук и сега – ще опозорят самите себе си пред всички мислещи българи. Единственото, което не могат – разбирай: нямат моралното и законово право – да направят, е да настояват (явно или задкулисно) даден журналист да бъде уволнен поради изказаните от него мнения.

Не само институциите, гражданите също не би трябвало да настояват на това. Те могат да създават петиции – в защита на общото ни благо и бъдеще, на някакво право, на някой онеправдан. Стряскащо е обаче, когато се събират подписи с единствената цел да се запуши устата на конкретен журналист. Особено на фона на факта, че малкото свещеници, дръзнали да се изкажат в негова подкрепа, са пожелали да останат анонимни. Нещо в обществото ни е много болно и никой не е защитен – утре всеки от нас може да се окаже в ролята на „без съд осъден“ и лишен от глас.

Ето кое ме накара да пиша: боя се, че ако днес си замълчим и допуснем (за жалост поредното) заглушаване на „непослушен“ журналист, утре ще се събудим в държава, в която не ни се живее. А може би вече ежедневно се будим в нея – случайно ли толкова безценни младежи зачезнаха в чужбина? Случайно ли полицията ни безнаказано пребива хора (без значение политическата окраска на пострадалите)? Затова твърдя, че казусът „Горан Благоев“ изобщо не е тясно богословски, а граждански и засяга всички ни. Всички трябва да реагираме и да защитим свободата на словото!

С това бих могъл да приключа, защото съм казал най-важното. Но ми се ще все пак да погледнем основните твърдения на Тодоров (а покрай него и на цял сонм гръмогласни обвинители). Иска ми се да го направим, понеже богословите действително би трябвало да се изкажат в ситуацията, но не по този начин. Както вече писах, част от проблема на Тодоров е, че хвърля прах в очите на обществото, подвеждайки го да напусне обществения мегдан и да нагази в древните и непонятни води на богословието. Сетне неподготвеността на типичния читател се използва по твърде недостоен и манипулативен начин, за да се подлее на Горан Благоев от същата тази богословска вода.

Сред манипулациите най-първо ще отбележа изразите „злословие“ и „хула“, появяващи се в малката статийка на Тодоров общо 11 пъти. Останалите противници, сред които най-ярко блести Кошлуков2, предпочитат термина „богохулство“. Тази словесност е толкова недоизяснена, че дори и будните православни се чудят за какво всъщност иде реч3. Както в няколко интервюта заявява Горан Благоев и могат да потвърдят всички, които са следили предаването му, няма нито едно издание на „Вяра и общество“, в което да е била произнесена хулна дума против Бога.

Г-н Тодоров пояснява, че под „злословие“ разбира две неща: критика към канонизирани светци и критика към висши църковни служители. Относно първото позволете да попитам колко от читателите разбират от агиология (науката за светците)? Въпросът е риторичен – повечето от нас няма как да преценят дали укорите към Горан Благоев са уместни. Но пък са емоционално въздействащи! Още повече, че Тодоров пропуска да ни информира, че възраженията на Благоев срещу канонизацията на св. Серафим Софийски (Соболев) са били представени преди неговото причисляване към лика на светиите, тоест процедурни нарушения няма. Просто е било неприятно преживяване за привържениците на новия кандидат-светец.

Що се отнася до критиките към църковни служители, тук също бих попитал читателя доколко е запознат с т.нар. „църковно право“? Аз също не съм специалист в тази област, но нещо ми подсказва, че няма как да са отменени думите на Светото Писание: „Обвинение против презвитер не приемай, освен при двама или трима свидетели. Ония, които съгрешават, изобличавай пред всички, та и другите да имат страх.“ (Първо послание на св. ап. Павла до Тимотея 5:19,20). Поради тези слова като християнин се чувствам спокоен: от една страна, че свещенослужителите ще са защитени от безразборните нападки на всеки срещнат недоволник и така ще са свободни да си гледат работата (т.е. да се грижат за духовното ни добруване) и, от друга страна, че няма да изпаднат в прелестта на абсолютната власт, която, казват, абсолютно покварявала. Това, разбира се, е само на теория. На практика колкото по-нагоре в йерархията, толкова по-недосегаеми са земните Божии служители. Затова всъщност не съм спокоен. Затова се и радвам, че Горан Благоев, като истински журналист, не спира да повдига не само приятните, но и неудобните теми.

Впрочем, какво толкова е казал водещият? Скандалът, довел до неговото отстраняване, избухна след предаването от 6 юни, когато той и гостите му си позволиха да разгледат темата за извънбюджетните средства, щедро предложени от премиера за църковни ремонтни дейности. Това наистина би бил много благороден и богобоязлив премиерски жест, ако беше направен в „мирно време“. Обаче на фона на разгарящата се пандемия от COVID-19 звучи като „пир посред чума“. Не би ли било по-редно тези извънбюджетни пари да отидат за защитно облекло за медиците ни, от които по статистика заразените са вече над 500 и някои дори умират4? Не би ли било редно църквата сама да предложи да дари средства или да се погрижи за бездомниците, които, между другото, дори и през карантината продължиха да живеят на улицата? И защо вместо да отговорят на тези въпроси по същество, Тодоров и сие решиха да подкрепят грозната наказателна кампания срещу водещия? Не им е харесало, значи, да бъдат „осветени“, както каза Тошко Йорданов от „Студио Хъ“5.

Манипулациите не спират до употребата на непонятни термини и теми; в ход влизат и цитати от Библията. Понеже замерващите ни със свещени текстове претендират за богословска начетеност, можем смело да предположим, че неправомерната употреба на Светото Писание е по-скоро осъзнат ход, отколкото проява на некомпетентност.

Да вземем за пример недоцитирания текст в Евангелие от Йоана 12 глава. Г-н Тодоров предава думите на Юда („Защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?“; Йоан 12:5), но пропуска да разясни мотивите на предателя, записани на следващия ред в същия текст (Йоан 12:6): „Това каза [Юда], не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.“. Да разбираме ли, че Горан Благоев е искал да си присвои част от въпросните премиерски щедрости, както Юда е крадял от парите на апостолите? Такива абсурдни твърдения Георги Тодоров, разбира се, не прави. Той прави друго: използва текст, който очевидно няма връзка с казуса, но пък създава в главата на читателя връзка между името на предателя Юда и името на водещия на „Вяра и общество“.

Друг пример за манипулация са цитираните от Тодоров думи на нашия Господ: „не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат.“ Дори само повърхностно познаване на новозаветния гръцки подсказва, че когато в Библията иде реч за „съблазън“, се има предвид „спънка“ – т.е. смисълът на текста е да не препънем някого по пътя към вярата в Христос. Наистина, горко им на такива съблазнители! Но как изобщо да свържем този текст с Горан Благоев? Колко хора познаваме, които са престанали да вярват в Христа, защото са гледали „Вяра и общество“?

Във връзка с този текст по-притеснителен е другият основен проблем на обвинителите: тяхната неприязън и злонамереност. Страничният наблюдател лесно съзира тези не особено благочестиви настроения зад криворазбраната духовна ревност. Сетне част от тези „наблюдатели“ (слава Богу не всички!) отказват да ходят на църква, като се позовават на непоследователност и лицемерие в поведението на християните. Познато ли звучи?

Позволете сега и аз да се позова на библейски текст, за да предложа какво би трябвало да правят богословите в подобна ситуация. Г-н Тодоров пише: „Горан Благоев не е таен богоборец и антицърковник, внедрен в БНТ… Той е един от нас – и тъкмо затова участта му е поучителна.“ С други думи, Горан Благоев е искрено заблуден и това го води към тежка участ? В Библията има друг един искрено заблуден – чествахме го на 26 април – св. апостол Тома. И участта му всъщност изглежда блажена! Тома в прав текст оспорил самата сърцевина на християнството: възкресението на Христос! Как реагирал Господ на искрената му заблуда? Явил се специално, за да го избави от нея: „[Исус] казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.“ (Йоан 20:24–29).

Не се ли явява тази история богословско основание за свободата на словото? В предаването си по повод Томина неделя от тази година Горан Благоев предложи апостол Тома да бъде обявен за патрон на истинските журналисти, защото не се е страхувал да задава въпроси, които другите са смятали за неудобни. Шеговита мисъл, но няма ли в нея зрънце истина? Самият Господ не оспорил правото на ап. Тома да изкаже мнение. Напротив, сякаш влязъл в „дискусия“ с него и я спечелил – не чрез запушване на устата или заплахи, че ще го „уволни“ от групата на апостолите – спечелил чрез неоспоримите аргументи на собствените Си рани.

На фона на тази история, не е ли по-редно противниците на Горан да го защитят пред ръководството на националната медия и сетне да влязат с него в „дискусия“ – мирна, любяща, дори саможертвена (по примера на Спасителя)? Кой и кога направи това? Какво чува и вижда обикновеният мислещ българин, наблюдавайки как самопровъзгласените църковни представители (като Тодоров) и привърженици (като Кошлуков) се правят на инквизитори? Отговорът е много тъжен. Неслучайно отец Траян Горанов (един от редките сърдечни гласове в цялата шумотевица) се пита дали не е трябвало да озаглави статията си „Мъка“6. Свещеникът ни напомня, без да взема страна в спора, че Господ ни е завещал средство за справяне със съгрешаващите, които принадлежат към църковната общност – и това средство започва с думите: „Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си;“ (Матей 18:15–17).

Затова, ако в края на първата част на статията се обръщах към всички граждани, тук се обръщам по-специално към обвинителите на Горан Благоев. Моля ви, последвайте примера на онзи, когото наричате Господ: защитете правото на журналиста да изкаже своето (дори и неприятно за вас) мнение. И моля ви, прочетете думите на отец Траян! Вярвам ви, че сте искрено убедени в заблудеността на Горан, нищо че не съм съгласен с вас. Задължително ли е обаче да отстоявате убежденията си чрез манипулации, злоба и призиви за нарушаване на нечии права? Има по-богоугоден подход, който в светското общество не се среща – добре е да го видим поне в Църквата.

• 1. Публикувана във в. „Труд“ на 21.06.2020 г., https://trud.bg/бнт-и-свободата-на-злословието/, б.р.
• 2. Вж. речта му пред СЕМ от архива на БНТ 3
• 3. Вж. статията в сайта „Двери“, озаглавена „Пишат ни: Какво е богохулство?“
• 4. Вж. интервюто с д-р Роберт Михов „Приятел на починалия д-р Стамов“, bTV Новините
• 5. Вж. архива на 7/8 ТВ
• 6. Вж. статията му в сайта „Двери“, която се казва „Без заглавие“