Папа Франциск в България: „Не се бойте да бъдете светци“

За втори път в своята история – и то в рамките на по-малко от 20 години – България беше посетена от върховния йерарх на Католическата църква. И в двата случая това не стана по покана на Българската православна църква (БПЦ). И в двата случая отзвукът в нашето общество беше широк и, в повечето случаи, положителен. И в двата случая посещението на Римския епископ беше знаково.

Първата визита на покойния папа Йоан Павел II през май 2002 година дойде на фона на усилията на България да се върне в общността на демократичните европейски страни, като член на НАТО и на ЕС. Появата на наша земя на папата-поляк, който имаше голям принос в духовната съпротива срещу комунизма и за рухването му, се възприе като добър знак за обновлението на България. Отвори се нова глава в деликатните отношения между Ватикана и БПЦ. Проведена беше и среща с водачи на българските евангелски деноминации, която спомогна за преодоляване на традиционното недоверие и дори враждебност между католици и протестанти у нас.

Посещението на настоящия папа Франциск също протече в ключов момент за България. Дванайсет години след присъединяването ни към ЕС, песимизмът за бъдещето на страната се задълбочава. Надеждите за нейното благоденствие и демократично развитие все повече се изпаряват. Вътрешни и външни сили се опитват да преобърнат нашия цивилизационен избор отново на Изток, като неприкрито се опитват да използват християнската ни история и традиционна православна идентичност. Същевременно секуларизацията на нашето общество превръща повика за християнски ценности просто в думи.

Папа Франциск явно се беше запознал предварително с положението в страната и дойде у нас добре подготвен. Собственият му профил като личност и духовен водач е много подходящ за посещение в България в сегашния исторически момент. Папата е син на емигрантско семейство и е служил като свещеник и архиепископ на Буенос Айрес в много трудни години за Аржентина. Той притежава заострена чувствителност към социалните и екологичните проблеми и към кризата на съвременното семейство. По отношение на икуменическия диалог, той продължава линията на някои от своите предшественици и за 6 години от избирането си до сега се срещна много пъти с патриарси на православни църкви и участва в съвместни богослужения и молитвени срещи с лутерани и евангелски християни.

Избраното от папата мото на посещението в България „Мир на земята“ говореше ясно за целите му. Двата дена на неговия престой бяха наситени със срещи и прояви, които не оставиха съмнение, че той протяга ръка на мир и диалог към всички християни у нас. Станахме свидетели на неговата непринуденост („нарушения на протокола“) и сърдечност в общуването с най-различни хора. Смиреното му поведение и добронамереност влезе в ярък контраст с хладната атмосфера в Синодалната палата и с изказванията на някои православни епископи по-късно. Очевидни бяха големите усилия на папа Франциск – на фона на почтената му възраст – за кратко време да взаимодейства с най-различни групи, извън малката българска католическа общност. Показа искрен интерес и разбиране на проблемите на страната. Успя да вмъкне в програмата си и посещение на център за бежанци, което в никакъв случай не може да се нарече показно. Накратко, българите имаха възможност да видят как един християнски водач от най-висок ранг може да бъде сред хората, да служи на хората и да съпреживява с тях. Пример, от който имаме особена нужда днес.

Разбира се, като християнски водач, папа Франциск дойде у нас да отправи и своите послания. Направи го с прости думи, без патетика. Посланията му бяха силни и в подчертано евангелски дух. Ето някои от тях, които ще се запомнят и си заслужава да осмислим1:

• Мирът е възможен, когато всички хора имат и запазват своето достойнство (както са еднакво достойни пред Бога). Противоречията не бива да се загърбват, а да се решават чрез искрен и честен диалог. Различията помежду ни не са страшни, ако ни карат да излизаме от себе си и да общуваме помежду си.

• Светът се нуждае от пламенни евангелизатори. Имаме пред себе си примера на светите братя Кирил и Методий, които използват творчески своята култура, за да предадат Евангелието на славянските народи. Днес се нуждаем от хора като тях, за да достигне Евангелието до „онези, които все още не го познават, и да напои отново земите, където древните християнски корени са изсъхнали“.

• „Най-голямата заплаха, която може да се вкорени в лоното на една общност, е сивият житейски прагматизъм, в който привидно всичко върви нормално, но в действителност вярата се изчерпва и дегенерира в дребнавост.“

• „Бог превръща по чуден начин живота ни в изкуство, ако позволим Неговата любов да ни води… Не се страхувайте да бъдете светците, от които се нуждае тази земя. Една святост, която няма да ви отнеме силата, живота или радостта; а дори точно обратното.“

• 1. Курсивът навсякъде е мой. – Б.а.