Присъства ли Христос в Коледа?

Краят на декември е и отново празнуваме Рождество Христово. Но няма как да не забележим – празненствата в България, а и по света, далеч не са посветени на младенеца Исус Христос, роден във Витлеем Юдейски преди повече от 2000 години. Съвременната „весела Коледа“ е твърде различна по смисъл и дух от историческото събитие, залегнало в нейните корени. Този празник е феномен на развитието на (пост)модерната масова култура. Ще проследим накратко как се е стигнало до тук. За да се уверим, че на фона на днешния сладникав и умилителен „коледен дух“ евангелските разкази за Рождество Христово и тяхното послание звучат драматично.

Развитие на празника в нова България 

При традиционното честване на Коледа по нашите земи християнският празник тясно се преплита с езически вярвания. В по-ново време, при модернизирането на страната, към характерните български елементи в празнуването се наслагват културни влияния от Изток и от Запад.

След Освобождението през 1878 г. руските войски, които на практика осъществяват дългосрочна окупация на новото Княжество България, донасят и нови традиции в празнуването на Рождество Христово. Сред тях са украсяването на коледна елха (която пък в Русия е заимствана от германската традиция), размяната на подаръци, посрещането на дядо Коледа. Образът на добрия старец е бил смесен с друго, типично руско митично създание: дядо Мраз, владетеля на снега. Новите елементи на празника се прилепват към съществуващите, създавайки неповторима и еклектична смес.

След 1944 г. комунистическата власт първоначално заклеймява честванията на дядо Коледа, елхите и подаръците, поради техните „реакционно-религиозни корени“. Празникът е отменен и се превръща в обикновен работен ден. По-късно обаче властта осъзнава, че по този начин се създава културен вакуум, който е потенциално опасен. Тя променя стратегията си в посока на преиначаване на така или иначе устойчивата народна традиция. Тържеството е пренасочено към друга, близка дата. Отново се празнува с елхи и дядо-мразовци, но вече се отбелязва Нова година.

След края на комунистическия режим през 1989 г. българското общество е вече отворено спрямо разнообразни културни влияния от Запад. Неминуемо дядо Мраз е низвергнат в полза на един постмодерен дядо Коледа, обзаведен с отбор елени, с помощен екип от елфи и джуджета и с целия арктически пояс на разположение. Освен възможността да празнуваме с елха както Коледа, така и Нова година, започнахме да се наслаждаваме и на коледни филми с еднотипни послания от рода на: „Коледа сбъдва желания“ или „по Коледа се случват чудеса“.

В Америка: възможно ли е „да върнем Христос в Коледа“?

В настоящия глобален свят множество популярни филми, музикални изпълнения и литературни творби допринесоха за създаването на една универсализирана култура, привлекателна за всички. По отношение на „Коледа“, няма значение дали вярваш в Христос, дали си атеист или будист – всеки е добре дошъл да накичи дома си с лампички, да облече червен костюм и да се включи в празненството! И за да не се обиди никой, вече не се пожелава „радостно Рождество“ (Merry Christmas), а „щастливи празнични дни“ (Happy season holidays).

От своя страна, евангелската вест също би трябвало да е универсална, общочовешка. Но как да я отсеем измежду всички други истории, които се борят за вниманието ни по Коледа? Вярващите с основание са загрижени от размиването на празника Рождество Христово. В САЩ някои християнски общности издигат призиви като „да върнем Христос в Коледа“ (Put Christ back in Christmas) и „Исус е причината да празнуваме“ (Jesus is the reason for the season). Възможно ли е това и как? Разбирането на културните процеси, довели до празника „весела Коледа“ в съвременния му вид, не помага да осъзнаем сложността на проблема.

 

Американският богослов Дейвид Тейлър1 проследява в статията си "Why Putting Christ Back in Christmas Is Not Enough" историческите фактори, довели до оформянето на днешната светска Коледа. Той ни предлага и одухотворен поглед как вярващият в Христос следва да се отнася към съвременните коледни митове и празненства, без да пропуска по-важното послание за Младенеца, повит в хранилка за животни преди две хилядолетия.

Според Тейлър, четири основни влияния оформят днешния облик на „Коледа в Америка“: управлението на американските пуритани през XVII век, обществено-културните промени във Великобритания по времето на кралица Виктория, една известна новела на Чарлз Дикенс и творчеството на неколцина поети и художници от края на XIX и началото на XX век.

1) „Празнуването на Рождество е забранено“

През XVII век бъдещите Съединени щати са управлявани според възгледите на пуританството. Възникнало и разпространило се в Англия, това християнско течение проповядва пълна морална чистота в поведението и живота на вярващите, в съответствие със Свещеното писание. Скромният начин на живот, без развлечения, алкохол, светски забавления и охолство, се предписва на цялата общност. Преследвани в Европа, групи пуритани (т.нар. пилигрими) емигрират в Северна Америка, където полагат основите на едно ново общество и принципите на управление на бъдещата независима държава.

По онова време стара Европа изглежда е отбелязвала празника в края на декември не по най-благоприличния начин, подобаващ на Рождество Христово. Един съвременник описва следното:

Всъщност, празникът на Коледа включваше много невъздържано поведение. През тези дълги зимни нощи хората пируваха до забрава, участваха в безразборни оргии, буйстваха по улиците, нахлуваха в домовете на заможните и искаха да им дадат най-доброто, което се намери в килера. Тогава Коледа изглеждаше по-скоро като празненство на побратими, превърнало се в чудовищна вакханалия и белязано от „лудо веселие и грубо пиршество“. Съвсем далеч от мило и уютно празнуване.

Втората причина пуританското управление на САЩ да не одобрява празнуването на “Christmas” се съдържа в самото име: буквално „(католическа) меса за Христос“. Богослужебната традиция на Католическата църква за празнуване на Рождество отблъсква вярващите пуритани със своята пищност и – както те смятат – дори идолопоклонство.

Затова, в средата на XVII век празнуването на Рождество с церемонии и веселие е официално забранено от властите в американските колонии. На този ден училищата са отворени, а след Войната за независимост той е работен и за американския Конгрес. Забраната продължава чак до XIX век, когато отделните щати един по един разрешават отново публичното празнуване на Рождество Христово.

Разбира се, продължителната забрана на празника създава духовен и културен вакуум, който ще бъде запълнен от други форми и с друго съдържание.

2) „Мирис на елха у дома“

Тейлър посочва управлението на британската кралица Виктория и съответните промени в обществото като второто влияние, оформило съвременното американско разбиране за Коледа.

През 1837 г. [една година след разрешаването на празника в щата Алабама – б. прев.] принцеса Виктория, единствената дъщеря на херцога и херцогинята на Кент, става кралица на Англия. Три години по-късно тя се омъжва за първия си братовчед, принц Алберт Сакскобургготски. За разлика от английските пуритани, германските протестантски християни, като майката на Виктория и семейството на принц Алберт, са запазили историческите традиции на Коледа.

Тъй като хановерските предци на Виктория вече са въвели обичая за украса на коледно дърво в английския двор, решението на кралицата да въведе коледната елха като празничен символ за целия английския народ не е било трудно. Виктория и Албърт заедно измислят за жителите на Обединеното кралство един празник, насочен към семейството.

Както обобщава историкът Стивън Нисенбаум в книгата си „Битката за Коледа“, това, което някога е било белязано от литургични тържества в църквата и празници в селото, свързани с обществени ритуали и граждански дейности, в крайна сметка се превърна в домашно празнуване, въртящо се около децата, белязано от многобройни подаръци, а след време и от комерсиални дейности.

3) „Коледна песен“

Тейлър отдава голяма значимост на тази новела на Дикенс за американското обществено съзнание. Потвърждение можем да намерим в многобройните позовавания на творбата в съвременното изкуство. Например, една статия класира десетте най-добри екранизации на „Коледна песен“, без да знаем пълния им брой. Името на главния герой Скрудж е нарицателно за скъперник, а самият поздрав „Весела Коледа“ става популярен в Англия и САЩ благодарение на творбата. По думите на Тейлър:

Със своята история за призраци от миналото, настоящето и бъдещето на Коледа, Дикенс по същество създава мит, лишен от подробностите в евангелските разкази. 

Вниманието на Дикенс е привлечено по-скоро от „духа на Коледа“, отколкото от Духа на Христос. В крайна сметка, за него е най-важна хуманността2, а не човеколюбието на Исус. Ефектът от приказката на Дикенс е огромен. Както обобщава един наблюдател, „той възроди изгубената средновековна връзка между поклонението и пиршеството, между Рождество Христово и Юл3, и наблегна на празника като време за лично и социално помирение“.

Племенникът на Ебенезер Скрудж говори за епохата, когато отбелязва: „Сигурен съм, че винаги съм мислил за Коледа… като за добро време; време за милост, прошка, благотворителност, наслада.“

Творбата на Дикенс оказва и друг ефект върху обществото. През XIX век е нормално да се работи на Бъдни вечер и на Рождество Христово. „Коледна песен“ успява да заклейми тази практика като обществено неприемлива и срамна.

4) Секуларизацията на свети Николай

Четвъртото и последно влияние върху американската Коледа е дело на други хора на изкуството: художници, разказвачи и илюстратори. Тейлър изброява ключовите имена и събития, които лесно ще разпознаем като основни елементи в съвременния секуларен мит за това „какво се е случило на Коледа“. Първообраз и вдъхновение на тези творци (не на всяка цена с лоши намерения) е св. Николай, вярващ в Христос и епископ на град Мира в Мала Азия през III век. Известен е с добротворството и милосърдните си дела към бедни и онеправдани негови съграждани. Ето някои важни моменти, отбелязани от Дейвид Тейлър:

• В началото на XIX век филантропът Джон Пинтард провежда кампания да направи св. Николай покровител на Ню Йорк, с надеждата да вдъхнови добродетелите у потомствените холандци, жители на града. Той поръчва дърворезба на св. Николай, облечен в епископски одежди, която да се поставя при ежегодна благотворителна вечеря.

• През 1809 г. писателят Уошингтън Ървинг описва в сатиричната си книга Knickerbocker’s History of New York как св. Николай прелита над дърветата в деня на своя празник (6 декември) в теглена от кон каруца и се плъзга надолу по комините, за да доставя подаръци.

• През 1823 г. излиза стихотворение, озаглавено „Едно посещение на св. Николай”, в което светецът е описан да кара шейна, теглена от елени със свои собствени имена. Това стихотворение затвърждава основните черти на американската коледна история.

• Илюстраторът Томас Наст, роден в Германия, рисува карикатура за Harper's Weekly през 1862 г., представяща св. Николай като малко, подобно на елф същество. Добавени са и други подробности: главната квартира на светеца е на Северния полюс; той е представен като производител на играчки с помощници-елфи, който получава писма от децата, и те го черпят, когато посети домовете им на Рождество.

• През 1931 г. фирмата Кока-Кола иска новата ѝ кампания за безалкохолни напитки да съдържа образа на пълнокръвен, истински св. Николай, или както го наричат ​​холандците, Sinterklass. Така Хадън Съндблом получава заданието да разработи серия от реклами, които използват Дядо Коледа. В продължение на над 30 години (до 1964 г.) Съндблом създава поне по една илюстрация годишно на Дядо Коледа, който пие кока-кола. Това е моментът, когато Дядо Коледа се превръща в глобален герой. Както отбелязва Боулър в книгата си „Дядо Коледа: Биография“: „Огромната повсеместност на тези реклами… гарантира, че нито една съперническа версия на Дядо Коледа не може да се появи в съзнанието на Северна Америка.“
   

  

• През 1939 г. в една реклама за американска верига магазини, която се конкурира с друга, се появява и последният герой: северен елен, известен като Рудолф Червеноносия.

Легендата е завършена. Всички връзки, които може да са останали с епископа на град Мира в Мала Азия, оттук нататък са прекъснати в американското въображение. Николай Чудотворец се е превърнал в Jolly Old St. Nick; светецът е секуларизиран.

Силата на литургичния вакуум4

И така, какво се случва, когато се създаде литургичен вакуум около един християнски празник? Вакуумът се запълва охотно от други, нехристиянски идеи. Правителството определя правната форма на Коледа, пазарът моделира емоционалните желания на обществото и финансовите очаквания за светия ден, образът на идеализираното семейство заменя този на Светото семейство (Йосиф, Мария и Исус), а творчеството на художниците изгражда въображението на хората, докато музиканти и писатели запълват празното пространство със собствените си истории за „магията“ на Коледа.

Какво се случва с Христовата църква в светлината на всичко това? Тя губи отличителния си глас всред обществото. Какво се случва с много християни? Гневът им се насочва в погрешна посока. Какво се случва с евангелската история? Тя се смесва със и се изкривява от по-малки и алтернативни истории. Какво се случва с гласовете на главните герои на Матей и Лука? Те са затрупани от шума от рекламни джингъли и гласовете на измислени герои, които ни приканват „просто да вярваме“.

Ето защо не можем просто да върнем „Христос обратно в Коледа“. Всяко усилие да вложим малко повече Исус в историята на „американската Коледа“ е обречено на провал. Като типичен пример за светска религия, този празник винаги има за цел да дезинфекцира историята на Рождество Христово – да я направи безопасна за обществено потребление. Той ограбва историята на ев. Лука от нейното жило, като премахва скандалните ѝ елементи. Като поставя робота BB8 или снежния човек Frosty на моравата пред къщата, „американската Коледа“ поглъща и свежда странната история на ев. Матей до приказка за общо настроение.

Ако е вярно, че разказвачите на истории управляват света, то историята, разказвана от „Коледа в Америка“, е голяма сила. Мисленето, че можем да добавим малко от бебето Исус в приказката на „Коледа в Америка“, без да Го опошлим, е наивно. И докато „Коледа в Америка“ не е изцяло лоша, на практика тя е контраразказ на историята за Въплътения Бог, изискваща далеч повече от своите читатели.

Да се вслушаме в разказите на един митар и на един лекар

Но какво би се случило, ако църквата бъде по-дълбоко преобразена от историите, които разказват ев. Матей и ев. Лука? Как биха могли да се променят християнските традиции, ако обърнем внимание на целия разказ за Рождество Христово, вместо да преповтаряме най-основните му моменти?

За авторите на Евангелията рождествената история не просто онагледява някакво твърдение; историята е целта. Ако е така, нека обърнем внимание как гледната точка на разказвача, описанието на личностите в неговото повествование, обстановката и използването на метафори, знаци и песни разкриват значението на раждането на Исус.

Първо, евангелските рождествени истории са истории за свръхестествени събития. Ангел многократно общува с Йосиф чрез сънища и лично с Мария и Захария. Ангел предупреждава насън влъхвите да не се връщат при цар Ирод, а множество ангели се появяват на група овчари в полето. Група звездобройци/астрономи забелязват една особена звезда на небето и решават да посетят Витлеем, за да видят детето-цар, съгласно техните наблюдения.

Слушаме много за магията на Коледа. Но какво ще стане, ако истинската магия на Коледа се окаже не толкова като специалните ефекти във филм на Pixar (колкото и прекрасен да е той), а по-скоро като дълбоката магия от „Хрониките на Нарния“ на К.С. Луис – много по-невероятна от всичко, което бихме могли да си представим? Какво би означавало да чуем отново страховитата и изпълнена с благоговение новина за Христовото раждане в нашите празненства? Можем ли да вкусим отново разтърсващото и невероятно слово на ангела в нашите свидетелства и молитви?

Второ, това са истории за изпитания, загуба и болка. Очакваното Дете е заченато извънбрачно. Общественото заклеймяване придружава решението на Йосиф да вземе Мария за своя съпруга. Безплодието тегне върху преживяванията на Захария и Елизавета. Семейство на бежанци се отделя от роднините си в най-неподходящия момент от живота на детето, за да заживее сред непознати в чужда земя (Египет). Градът, в който се е родило детето и от който Светото семейство е избягало, става сцена на масово клане на деца.

Страданието наднича иззад всеки ъгъл в разказите за Рождество. Болката и загубата бележат преживяванията на всеки герой в тези разкази. Да, празнуването на Коледа трябва да бъде едно весело честване на Христовото раждане – невероятно весело! Но може би раждането на Христос е среща с радостта, а не с щастието, защото радостта – в светлината на Библията – може да обясни страданието, докато щастието не може.

Трето, това е история за различни поколения и култури. Майката на Исус е невръстна девойка (тийнейджърка), а Елизавета е в напреднала възраст. Мария и Йосиф принадлежат към ниска социално-икономическа класа, докато Ирод е царят на Израил. Пастирите принадлежат към отхвърлените от обществото, а Захария се числи към класата на свещениците. Влъхвите са персийски звездобройци. И всички тези хора присъстват в разказа за Рождество Христово.

Колкото и добре да разкажем историята на Христовото раждане, описанието ни ще бъде невярно, ако изтрием от нея всички „много-“: етнически, езични, културни елементи. С тези свои многообразни съставки, тя предшества станалото на Петдесетница, когато Божият Дух събира всичко това „много“ в едно и в името на Христос.

Четвърто, това е история за спонтанни песни. Подобно на героите в постановка на музикален театър, главните герои в Евангелието на Лука намират, че простото говорене е недостатъчно за изразяване на удивителните им преживявания. Мария излива в песен чувствата си в отговор на благословията на Елизабет. (Това не е „сладка“ коледна песен!) Периодът на немощ за Захария е увенчан от него с песен, когато произнася името на сина си. (Това също не е „сладка“ песен!) Ангелският хор възпява чудната Божия слава пред неколцина мръсни и дрипави груби овчари, докато Симеон излива в стихове препълващото сърцето му при вида на детето Христос.

Преживяването на Божието изкупление е толкова необикновено, че изисква необикновени изразни средства – в случая, чрез музика и стихове. Както обичат да изтъкват изследователите на Новия завет, Евангелието е родено в песента. Изглежда че нищо друго не би подхождало на среща с живия Бог.

Как тогава да честваме Рождество Христово?

Вярващият може да се наслади с чиста съвест на всичко добро в съвременното отбелязване на „Коледа“. Насладете му се както по лични причини, така и като божествено послание. Насладете се на блещукащите светлини във вашия квартал. Насладете се на приготвянето на бисквитки и рождествените венци. Посмейте се или поплачете, като гледате отново класически филми, посветени на Коледа. Слушайте отново любимите си изпълнения на Нат Кинг Кол и Марая Кери.

Наслаждаваме се на всичко това, защото в него не липсват Божията благодат и доброта. Наслаждаваме им се, защото ние, вярващите винаги сме – както би казал св. Августин – граждани на два града, земния и небесния. Наслаждаваме им се, защото чрез тях можем да присъстваме по-цялостно в живота – и в копнежите – на нашите ближни.

Но също така трябва да помним, че историята, която „Коледа“ ни разказва, не бива да се бърка с историята на Евангелието. Докато първото дава много поводи за съпричастност и любящо отношение към нашите ближни, второто прави възможно както радостта, така и скръбта, както справедливостта, така и милостта, да съществуват съвместно в Божия разказ за изкуплението.

В разказа на ев. Матей както убежището, предоставено на светото семейство, така и избавлението му от враговете, представляват знаци на Божията провиденческа грижа. В разказа на ев. Лука и бедните, и благородните стават равноправни участници в драмата на Христовото въплъщение. Голяма утеха е за нас да знаем, че собствените ни страхове и копнежи принадлежат на тази история.

В крайна сметка не мисля, че ще има някаква полза от опитите „да върнем Христос в Коледа“. Оставете тази история на мира, не си струва битката. Нека светът има своята „коледна история“. Християните могат да се отнесат към нея като към всеки друг аспект от традициите на нашата цивилизация, за добро или за лошо.

Мисля обаче, че е много добре Църквата да се учи да празнува Рождество Христово и да открива в удивителната история за Христовото раждане същността на Евангелието, невероятната Добра вест от Бога към света. Вярвам също, че така християните ще станат плодоносен свидетел за един наблюдаващ ни свят, който много иска да разбере дали Бог наистина е с нас – тук и сега, в това време, на това място.

 

Послепис: Препоръчваме на читателите още няколко статии по темата, публикувани през годините: 

„Кое избираш“

„Коледа или Рождество“

„Тялото на св. Николай е положено в град Мира“ 

„Преди Коледа в една коледна страна“

• 1. Дейвид Тейлър е асистент по богословие и култура в Богословската семинария Фулър и директор на Brehm Texas, инициатива, която се стреми към обновяването на църквата чрез изкуствата.
• 2. Вид етика, изразяваща се в показването на добросърдечност, доброжелателство и съчувствие към всички.
• 3. Езически празник в края на декември при северните европейски народи, посветен на зимното слънцестоене и природата.
• 4. Оттук до края текстът е превод със съкращения на оригиналната статия на Дейвид Тейлър