Още нещо по повод Томина неделя

На Томина неделя събранието на вярващите очаква да чуе нещо за ап. Тома, макар че мнозина от тях от дълги години са слушали по това време проповед по темата. От опит знаем, че всяко вслушване в Божието слово ни дава възможност да чуем нещо ново или да си припомним нещо, което сме пренебрегнали. 

Разбира се, личното изучаване на Библията има голямо значение за нашето духовно развитие, но това не е достатъчно. Нещо, което много вярващи пренебрегват, е редовното общуване с други вярващи от църквата – и в църквата. С други думи, „ходенето на църква“ се е превърнало за немалко християни в тягостно задължение, в някаква излишна практика. Можем дълго да обсъждаме причините защо мнозина престават „да ходят на църква”. Можем да посочим мнозина виновни за това. Но като се вглеждаме в примера на Тома, нека се съгласим, че пропускането на такова общуване води до пропуснати ползи.

Пропуснати ползи от редовно общуване с църквата

„А Тома, един от дванадесетте, наречен Близнак, не беше с тях, когато бе идвал Исус. За това другите ученици му казаха: „Видяхме Господа.“ (Йоан 20:24-25а)

Сигурно Тома е имал достатъчно основания, да не отиде „на църква” в деня на Възкресението. Сигурно събитията от последните дни са го обезсърчили твърде много, за да направи това усилие. Учителят е мъртъв. Тялото на Учителя е в гроба. А неговите приятели – с поведението им по време на процеса срещу Исус – са показали истинския си лик на лицемери и страхливци. Един от тях дори е превърнал религията в политика и бизнес, и когато разбира, че Учителят няма да изпълни очакванията му, лесно Го предава. Тома е имал доста основания да се пита какво да прави още между апостолите.

Но ето че едностранно натрупаните аргументи на Тома „да не ходи на църква“ стават причина да пропусне нещо важно. Най-напред, ползата от това да чуе – със закъснение – една новина със съдбоносно за него значение. Да чуе със закъснение свидетелството на своите събратя, че Христос е възкръснал. И да пропусне, за една дълга седмица, с всички рискове за живота му, лична среща с възкръсналия Христос. Да пропусне, за една дълга седмица, да „види“ Истината.

Когато Господ Исус ни поставя в положение „да видим“ Истината

„Тогава каза на Тома: „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.“ Тома Му отговори: „Господ мой и Бог мой!“ Исус му каза: „Понеже Ме видя, Тома, ти повярва; блажени онези, които, без да видят, са повярвали.“ (Йоан 10:27-29)

Лично за мен това е един от най-прекрасните моменти в Светлата седмица след Възкресението. Каква проява на Божията милост към Тома! Тома не вярва, но Божието решение е да бъде спасен на всяка цена. Тази милост съкрушава коравия прагматизъм на Тома. Той вижда Възкръсналия не само с очите си, а най-вече със сърцето си. И се свлича в нозете Му: „Господ мой и Бог мой!“.

Какъв чутовен сблъсък на човешкия материализъм с Истината, пред която Христос изправя Тома; пред която Христос изправя и всеки един от нас. Истината, че Той е Бог и е Господар над всичко. А най-вече е Господ на моя живот, на моето сърце!

Можем да го определим и като сблъсък на два философски принципа. Единият принцип е: „Трябва да видя, за да повярвам.“ Другият принцип, който Христос препоръчва, е: „Вярвам, за да виждам.“ Днес Христовият Дух ни дава възможност да приложим по-висшия принцип на познание и на любов към мъдростта. Когато приемем в сърцето си Неговото реално присъствие, Неговото слово ни говори. Защото Той е съживил душите ни да „видим“ Истината. Какво се случва, когато Исус ни поставя в положение „да видим“ истината? Случват се неща, които нито сме планирали, нито сме предполагали.

Но нека сега се върнем малко назад в хронологията на конкретното събитие...

Исус преминава през заключените врати

„И след осем дни учениците Му пак бяха вътре и Тома с тях. Исус дойде, когато вратите бяха заключени, застана на средата и каза: „Мир вам.“ (Йоан 20:26)

Убеден съм, че в душата на мнозина от нас има дълбоко стаен копнеж – сега, още днес или преди следващата неделя Исус да прекрачи вратата на дома ни, а колко по-добре и вратата на църквата ни, когато сме събрани на богослужение, и да застане всред нас. И да ни каже Своето „Мир вам“.

О, как всичко ще се разреши в един миг! Как всичко, което ни се е насъбрало като тревоги и мъка, в ума и душата, ще бъде смъкнато от нас – тук и сега! Вратите на църквите ни днес не са заключени. Няма нужда Исус да преминава през заключени врати, макар че може. Колко всичко ще се промени! Краят на този дотегнал на всички ни свят ще настане. Великите сили на деня ще бъдат съдени и лишени от власт. Ще настъпи денят на Новото небе и Новата земя. Ще настъпи Божието царство. Тогава ще се сбъдне написаното слово: „Погълната бе смъртта победоносно!“ (І Кор 15:54).

Това вече е станало и все още не се е осъществило в пълнота 

Входните врати на църквите ни не са заключени. Словото за възкръсналия Христос се проповядва свободно. Хора се спасяват и се приобщават към църквата. Знаем, че където сме събрани двама или трима в Христовото име, Христос е между нас. 

Дали обаче не се пазим от нежелани гости? Дали не сме оставили вратите или прозорците на църквите ни да се ветреят нехайно и през тях да са влезли: дух на отчуждение, повърхностна религиозност, надменна себеправедност, хронично недоволство, клевети и лъжливи слухове, вражди и разцепления?

Нека всеки от нас провери вратите на ума и сърцето си в момент, когато никой не може да го обезпокои. С тази молитва: „Господи, не напускай сърцето ми. Не желая други гости. Прости ми, че съм толкова слаб в свидетелството за силата на Твоето възкресение. Моля те да ме изпълниш с живота с Тебе, който си приготвил за мен, за слава на Бога!“

Опитът на милиони вярващи показва, че Той слуша подобна молитва и отговаря със Своята благодат. И ни помага да видим Истината в цялата ѝ пълнота.

Нека изповядаме със сърце и с устни истината за Любовта, на която не може да се устои: „Господ мой и Бог мой!“.