„Предаден“, казва Исус. Сиреч, не светът придобива власт над Него. Напротив – Исус бива предаден, изоставен, отречен от Своите. Отказана Му е всякаква защита. Повече не желаят да им бъде в тежест; нека другите се заемат с Него. И това именно се случва. Да предадеш Исус означава да престанеш да се застъпваш за Него; означава да Го оставиш на подигравките и властта на множеството; да позволиш на света да върши с Него каквото си желае; означава повече да не заставаш до Него. Самите Му последователи Го предават на света. Това е Неговата смърт.

В заключителните фрази на „Посланието до краля“ би следвало да открием едно триумфиращо изказване, което увенчава идеята за обòжението. Лишено от всякаква слава, от всякакво себевъзвеличаване и от всяка претенция да бъде нещо самостойно и независимо от Божието битие, човешкото същество ще бъде „прославено у Бога“. Недостойнството на човека бива изкупено от достойнството на Бога. Божията слава се явява и слава на човека. Ако Бог е прославен в християнина и ако истинският християнин е прославен в Бога, то и общността на истинските християни – Църквата – е, на свой ред, прославена. Ако Бог е прославен в християнина и ако истинският християнин е прославен в Бога, то и общността на истинските християни – Църквата – е, на свой ред, прославена.

„Имаше Рождество, спор няма, знак несъмнен ни се даде.“ Така казват влъхвите в поемата на Т. С. Елиът. Някои разчитат това решително заявление като израз на неохотна, половинчата вяра. Мен пък, напротив, тази поема ме впечатлява със своето реалистично и експлозивно твърдение за смисъла на Рождество. Тя заявява, че с това раждане е внесено нещо ново в този стар свят – нещо така радикално ново, че разклаща самите основи на стария свят.

Забележителна особеност в нощта на Великден е, че в църквите се появяват хора, които почти никога не ходят там. Привлича ги нещо мистериозно, неосъзнато и неразбираемо. Какво се крие всъщност зад това привличане? Има хора, които не се смятат за християни, но на Великден се грижат да имат у дома поне шарени яйца и великденски сладкиши​​​​​​​. Тъй като ние с вас сме разумни, цивилизовани хора, би било добре да разберем защо е така. Какво общо има всичко това с християнската традиция? Или може би това са просто останки от езичеството?

О, блажена нощ, ти единствена заслужи да узнаеш времето и часа, в който Христос излезе жив от ада. Писано е, че тази нощ ще засияе като ден и ще стане източник на светлина за твоята радост. Светата тайна на тази нощ побеждава злото, измива вината и възвръща невинността на грешниците и радостта на скърбящите. Тя разсейва омразата, огъва твърдостта на силните и насърчава хармонията и мира. О, наистина славна нощ, ти свързваш земята с небесата, а мъжете и жените - с техния Създател!

Трудно е да се говори по повод повтарящите се с неумолим ритъм всяка година празници така, както поне в някаква степен подобава на вечната младост на почитаната тайна. Духът и сърцето на проповедника и на слушателите са уморени; предварително зададените от Светото предание слова на посланието въздействат като покрити с капаци прозорци, които ти пречат да надникнеш в действителността зад тях; думите падат от амвоните като мъртви птици от зимното небе. И всичко това е само един от симптомите на умората на сърцата ни изобщо. На умората, произтичаща от разочарование и безсилие, която е наша мълчалива спътница по пътя към смъртта.

Като християни ние вярваме и се надяваме, че възкресението от мъртвите, което очакваме, ще ни избави от скръбта по унизеността на човешката природа. Че ще върне на нас и на всичките ни близки – роднини и приятели в Христа – онова първоначално достойнство, което човекът е загубил чрез прародителския грях на Адам и Ева. Вярваме и се надяваме, че ще се видим преобразени – такива, каквито сме замислени да бъдем, преди още да сме се появили на този свят.

Предлагаме ви едно интересно интервю с Н. Т. Райт относно значението на Въплъщението: централно събитие за християнството, което отбелязваме на Рождество Христово. Н. Т. Райт е един от во­де­щи­те бо­го­сло­ви в све­то­вен ма­щаб и бивш епис­коп на Дъ­рам към Ан­г­ли­кан­с­ка­та цър­к­ва. Автор е на много книги и публикации, сред които има както задълбочени академични библейски изследвания, така и много книги, написани на популярен език.

Християнските химни са хвалебствени песни, чийто текст възхвалява Бога. Те разказват в стихове за Божията истина, разкрита ни в Божието слово, Библията, и се пеят по време на богослужението в църквата, като учат сърцето на любов към Бога и едновременно наставляват душата в Христовото учение. Химнът “О, любов, ти тъй дълбока” от XV век има централно значение в периода на празнуване на Възкресение Христово от повечето църкви на Запад, като ни напомня великия Божий план за избавление на човека от робството на греха.