Нужни стихове

В поредицата „Образ, слово и звук“ предлагаме няколко стихотворения, свързани тематично с празника на Възкресение Христово. Творбите принадлежат на един добре познат съвременен християнски автор: Калин Михайлов.

Доц. д-р Калин Михайлов (род. 1966 г., в София) е литературовед, есеист и поет, преподавател по западноевропейска литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор e на книгите „Стихотворения“ (1991), „Тихи трипове“ (1998), „Мориак и Бернанос – два романни свята между насилието и любовта“ (2006), „Пролята за теб. Стихотворения и фрагменти“ (2007), „Християнство и идентичност“ (2007), „Християнската литература – между вписването и отграничаването” (2013), „Нужен“ (2016). 

Доц. д-р Калин Михайлов е участник в няколко публични дискусии от поредицата на сдружение ХАРТА „Липсващото звено" – дискусии за най-новата българска културна история.

Подбраните творби са от четвъртата поетична книга на К. Михайлов - „Нужен“ (изд. Мисия Възможност, София, 2016).

 

Молитва

Не зная още колко има
до Твойто връщане, Спасителю,
спаси ни дотогава от самите нас,
спаси ни, Сине Божи,
от самите нас.

О, толкова сме взрени в себе си,
в ЗАЩО, и КАК, и АКО МОЖЕШЕ,
че Твоя лик не можем да провидим –
през собствените си
недоумения.

Спасителю,
спаси ни от проклятието
да се въртим около себе си
и в орбита ни въздигни около Тебе,
Спасителю, Слънце на правдата!

 

-----

 

И без думи

Благодаря Ти, Господи Исусе,
че смърт заради мене вкуси!

За Тебе искам да говоря
на болните от сложност хора

и да ги водя там, където
оцелостяваш Ти сърцето ми.

Но нека моето говорене
да слиза винаги отгоре!

Тогава и да е без думи,
ще побеждава всеки шум.

 

-----

 

„Пролята за теб" (2007)

 

***

Понякога кръстът сам се налага
и не е възможно никакво бягство.

Където и да тръгнеш, на него се натъкваш,
под скръбната му сянка извежда всеки път
и всяка твоя мисъл се спира изумена,
и всяка твоя мисъл застава на колене.

Понякога кръстът сам се налага
и невъзможни са старите бягства.

 

-----

 

***

За мен Христос не е метафора.
И в мит да го вградя не мога –
погребан във легенда стара
как би възкръснал Той от гроба?

Христос е жив, по-жив от мен,
а аз, аз трябва да умирам –
все повече и всеки ден.
Додето се превърна в извор.

 

Есхатон

 

I.

Ако Бог не ни улови,
ще ни улови някой друг,
волното плуване в океана
е илюзия –
и то каква!
Акулите дебнат –
ще се нахранят ли с нас,
или Той
със Себе Си ще ни нахрани...

 

II.

Не може
благодатният огън
да слезе
сред тътен, който те оглушава –
нужна е тишина.

В нея
умира душата
за шумните гласове
и се ражда за тихия глас
на своя Възлюбен.

И тогава
може да възликува тя,
благоговейно.

 

III.

При Бога няма да отида
със моето CV
и няма да Му кажа:
Боже,
виж колко съм постигнал,
виж!

Бог знае моите провали,
познава мойте висини –
как дреболии ме разпалват,
как често съм така унил,
че нямам сили
да погледна даже
към Разпнатия Негов Син –
Той да ми е важен,
Той да ме спаси...

...И да възкръсна за живота,
във който сме едно с Христа –
Той върши святата Си воля
у мен,
а аз Му казвам:
„Да.“