Ако небесните тела над нас са били създадени „за знаци и за показване на времената, дните и годините“ и ако едно астрономично явление е било наблюдавано в точното време и на точното място, за да убеди астролозите от Изтока, че се е родил юдейският царствен Месия, то такова явление определено може да се смята, и с право, за един от най-ярките примери за разумен (висш) замисъл. Какво точно е представлявала Витлеемската звезда е било предмет за множество предположения в продължение на векове.

Трудно е да се говори по повод повтарящите се с неумолим ритъм всяка година празници така, както поне в някаква степен подобава на вечната младост на почитаната тайна. Духът и сърцето на проповедника и на слушателите са уморени; предварително зададените от Светото предание слова на посланието въздействат като покрити с капаци прозорци, които ти пречат да надникнеш в действителността зад тях; думите падат от амвоните като мъртви птици от зимното небе. И всичко това е само един от симптомите на умората на сърцата ни изобщо. На умората, произтичаща от разочарование и безсилие, която е наша мълчалива спътница по пътя към смъртта.

Като християни ние вярваме и се надяваме, че възкресението от мъртвите, което очакваме, ще ни избави от скръбта по унизеността на човешката природа. Че ще върне на нас и на всичките ни близки – роднини и приятели в Христа – онова първоначално достойнство, което човекът е загубил чрез прародителския грях на Адам и Ева. Вярваме и се надяваме, че ще се видим преобразени – такива, каквито сме замислени да бъдем, преди още да сме се появили на този свят.

Предлагаме ви едно интересно интервю с Н. Т. Райт относно значението на Въплъщението: централно събитие за християнството, което отбелязваме на Рождество Христово. Н. Т. Райт е един от во­де­щи­те бо­го­сло­ви в све­то­вен ма­щаб и бивш епис­коп на Дъ­рам към Ан­г­ли­кан­с­ка­та цър­к­ва. Автор е на много книги и публикации, сред които има както задълбочени академични библейски изследвания, така и много книги, написани на популярен език.

„Всичко е лъжа“ – това беше любимата оценка на баща ми, както за речите на политиците, така и за взаимоотношенията със съседите. „Всичко е лъжа!“ След като от най-ранно детство онова, което чуваш, винаги е придружено от такъв коментар, налице са всички предпоставки да се превърнеш в недоверчив и скептичен човек. Какъвто и станах. Животът ми се промени, когато започнах да следвам древна история. Станах християнин, защото се уверих във възкресението на Христос. Тази увереност насочи живота ми в нова посока. Останах ѝ верен дори в най-тежките дни от живота си, когато първата ми съпруга и синът ми загинаха при автомобилна катастрофа. Как стигнах до увереността си във възкресението на Исус?

Как ние, които не знаем какво ще се случи следващата година, ще проумеем това, което някой е предвидял за столетия напред? Единствен Божият Дух, Който обгръща началото и края на света, може така да открие тайната на бъдещето на човека, че той да пророкува за укрепяване на вярващите и за предупреждение на невярващите. Този глас на Единствения, който проехтява тихо през вековете и към който тук и там се присъединява някой друг глас на пророк, в крайна сметка се включва в среднощното поклонение на овчарите и във всеобхватното ликуване на вярващата в Христос Църква: „Роди ни се Дете, Син ни се даде.“

Великденските истории са пълни с хора, които тълкуват погрешно дадена ситуация. Мария смята, че тялото на Исус е било откраднато. Петър вижда разповитата плащеница и не може да схване какво се е случило. Учениците не разбират Писанията. Ангелите задават въпроси на Мария, а тя все още не осъзнава какво става. След това тя решава, че Исус е градинарят. А сетне, изглежда, протяга ръка, за да се вкопчи в Него, а Той ѝ казва, че не бива да Го докосва. Едва ли бихте могли да съберете повече недоразумения в няколко кратки откъса. Същината е, разбира се, в това, че Великден е навлязъл в нашия свят – в света на пространството, времето и материята, на реалната история, на реалните хора и реалния живот – ала нашите умове и въображение са твърде малки, за да го поберат. Затова правим всичко възможно да вместим взривоопасния факт на Възкресението в рамките на познатите ни възможности.

Той не е наречен Исус, защото е нашият Образец, при все че всъщност е самото съвършенство и ние се стремим да вървим по стъпките Му. Но Той е наречен Исус, понеже дойде да потърси и спаси това, което беше изгубено. Също така Той е Христос или Помазаникът. Но тогава Той е Христос Исус, което означава да кажем, че Той е Спасител, Който е помазан. Ако не е Спасител, Той е едно пълно нищо. Той е помазан за самата тази цел. Самото Му име е измама, ако Той не спасява Своите хора от греховете им.

Глупостта е по-опасен враг на доброто от злобата. Можете да протестирате срещу злобата, можете да я разобличите или да я предотвратите със сила. Злата умисъл винаги съдържа семената на собственото си унищожение, тъй като тя кара хората да се чувстват неудобно, ако не и по-зле. Срещу глупостта сме беззащитни. Нито протестите, нито силата са от полза срещу нея и също така тя никога не се поддава на доводите на разума.