Образ, слово и звук

Образ, слово, звук – само част от средствата, чрез които човек дава израз на съкровеното в себе си. Често го прави по неповторим, творчески начин, защото е образ и подобие на Бога. Създава нови светове, населва ги с герои и антигерои, изостря възприятията си за добро и зло, красиво и грозно, възможно и невъзможно. В този процес става все по-взискателен към своя изказ; използва до край възможностите на образа, словото и звука и открива други, неподозирани. Така се ражда нещо, което в миналото се наричаше „висока култура“. Днес понятието звучи малко елитарно и поставя изкуствена бариера пред възприемането и оценката на много майсторски творби, както и на цели периоди в културната история. Целта на тази рубрика е да повдигне бариерата и да помогне на читателя да съпреживява изкуството – заедно с поета, писателя, композитора, художника, артиста, архитекта.

Суеверие – митология – Вяра: Пътят на К. С. Луис към християнството

Малко преди да бъде приет в Оксфордския университет през 1916 г., за да учи английска литература, Клайв Стейпълс Луис, наскоро приел атеизма, влиза в спор с приятел относно християнството и неговите свръхестествени елементи. Писмата му по темата от този период разкриват духа на епохата: нагласа срещу религиозната вяра. През последното столетие това отношение е намерило много съюзници.

Поет на надеждата

Невъзможното за човека е възможно за Бога. С това е и удивителна надеждата, че не познава предел, не знае граници, силата ѝ е силата на самата благодат – отражение на божественото в тварното, вечност, пребиваваща във времето. За надеждата с удивителна сила говори Шарл Пеги в своята мистерия „Двери, въвеждащи в тайнството на втората добродетел”.

Толкин и вярата

Християнството е централна тема в художествените произведения на Дж. Р. Р. Толкин за Средната земя, но остава винаги скрита. Това позволява книгата да се чете на различни нива и смисълът ѝ да се придава от нейния читател, а не да му се натрапва един-единствен смисъл. Дж. Р. Р. Толкин е ревностен римокатолик от детството си. Покръстен още като дете благодарение на майка си Мейбъл, той остава верен на своята църква до смъртта си. Вярата му е съществена част от живота му, което се отразява и в неговото творчество.

Дж. Р. Р. Толкин: Биографичен очерк

На 3 януари 2022 г. се навършват сто и тридесет години от рождението на писателя

Джон Роналд Риъл Толкин (1892-1973) е известен изследовател на английския език, специализиран в старо- и средноанглийски. Професор по англосаксонски в Оксфордския университет, той е автор и на редица произведения, сред които най-известните са „Хобит” (1937 г.) и „Властелинът на пръстените” (1954-1955 г.). Редовно е критикуван от английското литературно съсловие, с някои почетни изключения, но е обичан от буквално милиони читатели по света.

Откъси от „Дневници“ на Ал. Шмеман

Проверката – не на Христос, не на Евангелието, не и на Църквата в последната ѝ същност (тази, която е даденост и не зависи от никакви приемания), а на историческите форми на християнството... – е в културата, създавана и вдъхновявана от него. Културата на конкретната епоха – това е огледалото, в което християните трябва да виждат самите себе си, степента на своята вярност към „едното потребно“, към „победата, която побеждава света...“.

Поезия и християнски търсения

В поредицата „Образ, звук и слово“ предлагаме две стихотворения, свързани с Рождествените празници. Творбите принадлежат на две съвременни поетеси с различни християнски търсения: Здравка Шейретова и Ваня Вълкова.

„Баухаус“ не е Bauhaus

Един век от един повратен момент в културата

„Баухаус“ не е строителният магазин Bauhaus, а името на авангардно училище за дизайн. То слага началото на модерния дизайн през XX век и коренно променя възприятието ни за изобразителното изкуство, дизайна и архитектурата. Когато говорим за стила Баухаус, за яснота можем да го свържем с матрица от три цвята (червен, жълт и син), три геометрични форми (квадрат, кръг и триъгълник), три града (Ваймар, Десау и Берлин) и три основни изкуства (живопис, дизайн и архитектура). Но влиянието на този стил е твърде многообразно – той се превръща в мощен генератор на идеи по целия свят и преобръща из основи унаследени културни представи. На практика целият ни съвременен начин на живот е свързан с наследството и модернистичните идеи на Баухаус.

Леонардо да Винчи и трите Джоконди

Историческият и културен период, наречен Ренесанс, има няколко отличителни черти: обръщане към гръко-римската антична култура; географските открития и разширяването на представите на човека за света; издигането на човека като обект за изследване и преклонение; търсене на нови философски ценности и научни познания, както и на нови визуални форми в изкуството и архитектурата. В днешното пост-пост-индустриално, пост-модерно и въобще „пост-пост-“ време е невъзможно да бъдем ренесансови хора. Не можем да бъдем еднакво успешни в изкуствата, медицината, философията, науките, политиката и икономиката. Съвременният човек е тясно профилиран професионалист, в ситуация на непрекъснат „ъпгрейд“.