Образ, слово и звук

Образ, слово, звук – само част от средствата, чрез които човек дава израз на съкровеното в себе си. Често го прави по неповторим, творчески начин, защото е образ и подобие на Бога. Създава нови светове, населва ги с герои и антигерои, изостря възприятията си за добро и зло, красиво и грозно, възможно и невъзможно. В този процес става все по-взискателен към своя изказ; използва до край възможностите на образа, словото и звука и открива други, неподозирани. Така се ражда нещо, което в миналото се наричаше „висока култура“. Днес понятието звучи малко елитарно и поставя изкуствена бариера пред възприемането и оценката на много майсторски творби, както и на цели периоди в културната история. Целта на тази рубрика е да повдигне бариерата и да помогне на читателя да съпреживява изкуството – заедно с поета, писателя, композитора, художника, артиста, архитекта.

Приносът на Палестрина към църковната музика

Тази година се навършиха 430 години от смъртта на композитора

Има житейски ситуации, в които някой се заема с определено дело, просто за да докаже, че може да се справи. Такъв е бил изглежда и случаят с композиторът Джовани Палестрина. В Христа Бог е станал човек и е отдал Своето тяло и кръв за нашето спасение. Това е най-страховитият и поразителен факт в човешката история. Разбира се, той е вдъхновявал и продължава да вдъхновява безбройни произведения на изобразителното и на музикалното изкуство.

Собственият фашизъм

Като че е станало удобно правило за всички беди да виним единствено обществени устройства, системи, идеологии и отделни личности, които ръководят различни народи. Често пъти без никакво колебание ние даряваме себе си с правата на най-справедливи съдници и лишени от чувство за хумор, поставяме нашите собствени „аз“ извън планетата. И разбира се, великодушно забравяме нашите лични участия в извършването на простъпките, греховете или престъпленията, които съдим. Ние обичаме да съдим всички други, освен себе си.

Поетичен поглед към Рождество

За вдъхновение и размисъл предлагаме на читателите един букет от стихове, посветени на Рождество Христово. Авторите принадлежат на различни поколения; сред тях ще срещнете познати и не толкова познати имена. Честит празник и Божии благословения през новата 2024 година!

“О, любов, ти тъй дълбока!”

Един химн на Тома Кемпийски и отбелязването на Възкресение Христово

Християнските химни са хвалебствени песни, чийто текст възхвалява Бога. Те разказват в стихове за Божията истина, разкрита ни в Божието слово, Библията, и се пеят по време на богослужението в църквата, като учат сърцето на любов към Бога и едновременно наставляват душата в Христовото учение. Химнът “О, любов, ти тъй дълбока” от XV век има централно значение в периода на празнуване на Възкресение Христово от повечето църкви на Запад, като ни напомня великия Божий план за избавление на човека от робството на греха.

Нужни стихове

В поредицата „Образ, слово и звук“ предлагаме няколко стихотворения, свързани тематично с празника на Възкресение Христово. Творбите принадлежат на един добре познат съвременен християнски автор: Калин Михайлов.

Въведение в света на Джордж Макдоналд

Биографичен очерк и преглед на съчиненията му

Фактът, че Джордж Макдоналд е включен в списъка на най-продаваните автори от Викторианската епоха, е забележителен. Днешният изследовател на този период може да се запита: „Кой е Джордж Макдоналд и какво прави там?“ Съвременниците на Макдоналд обаче биха били изненадани на свой ред да научат, че до средата на ХХ век той ще бъде до голяма степен забравен. През последните три десетилетия на XIX в. произведенията на Джордж Макдоналд са бестселъри, а репутацията му на романист и християнски богослов е огромна. Във Великобритания и в Съединените щати се продават стотици хиляди екземпляри от романите му.

Суеверие – митология – Вяра: Пътят на К. С. Луис към християнството

Малко преди да бъде приет в Оксфордския университет през 1916 г., за да учи английска литература, Клайв Стейпълс Луис, наскоро приел атеизма, влиза в спор с приятел относно християнството и неговите свръхестествени елементи. Писмата му по темата от този период разкриват духа на епохата: нагласа срещу религиозната вяра. През последното столетие това отношение е намерило много съюзници.

Поет на надеждата

Невъзможното за човека е възможно за Бога. С това е и удивителна надеждата, че не познава предел, не знае граници, силата ѝ е силата на самата благодат – отражение на божественото в тварното, вечност, пребиваваща във времето. За надеждата с удивителна сила говори Шарл Пеги в своята мистерия „Двери, въвеждащи в тайнството на втората добродетел”.

Толкин и вярата

Християнството е централна тема в художествените произведения на Дж. Р. Р. Толкин за Средната земя, но остава винаги скрита. Това позволява книгата да се чете на различни нива и смисълът ѝ да се придава от нейния читател, а не да му се натрапва един-единствен смисъл. Дж. Р. Р. Толкин е ревностен римокатолик от детството си. Покръстен още като дете благодарение на майка си Мейбъл, той остава верен на своята църква до смъртта си. Вярата му е съществена част от живота му, което се отразява и в неговото творчество.

Дж. Р. Р. Толкин: Биографичен очерк

На 3 януари 2022 г. се навършват сто и тридесет години от рождението на писателя

Джон Роналд Риъл Толкин (1892-1973) е известен изследовател на английския език, специализиран в старо- и средноанглийски. Професор по англосаксонски в Оксфордския университет, той е автор и на редица произведения, сред които най-известните са „Хобит” (1937 г.) и „Властелинът на пръстените” (1954-1955 г.). Редовно е критикуван от английското литературно съсловие, с някои почетни изключения, но е обичан от буквално милиони читатели по света.